Демонът повдигна глава и подуши. Очите му се спряха на прореза на рамото й. Заплашително ръмжене се изтръгна от гърдите му и челюстите му стиснаха по-здраво. Блик закрещя.
- Аз съм добре. - Тей се придвижи към него. Тя много внимателно протегна ръка и положи длан върху мощния бицепс. - Моля те! Пусни го!
Много неохотно чудовището разтвори челюсти и Блик падна на земята. Ейдолон обгърна Тейла и горещото му дихание опари кожата на врата й. Зад гърба му Блик помръдна, но не се реши да направи нещо глупаво.
- Слава Богу, Ейдолон! Толкова се радвам, че не си пострадал. - Тя започна да го гали по силния гръб със спокойни, умиротворяващи движения. Беше зашеметена до дълбините на душата си, че успокояваше чудовище; демон, който по-рано би убила с най-голямо удоволствие. Тя обичаше това чудовище. Нямаше значение кой беше той, коя беше тя и какво бяха извършили в миналото.
Слабостта на Ейдолон - това си ти. И ти би могла да станеш неговата сила. Прозвучаха в главата й думите на Джем. Той те обича.
Да, той беше готов да умре, за да не й причини болка. А това доказваше, че той наистина я обичаше. Сълзите замъглиха очите й, докато тръпките разтърсваха тялото й.
- Моля те, Хелбой! - прошепна тя. - Върни се при мен.
Когато се преобразя следващия път, връщане назад може и да няма.
Усети под пръстите си как кожата на Ейд става по-мека, а тялото му приема предишните си очертания.
- Тейла...
Тя почувства как той обхвана дупето й с ръце и го притисна към прекалено възбудения си член. Ейдолон се беше върнал, но очите му все още светеха с червен цвят, а пулсиращата и извиваща се татуировка върху лицето му си оставаше. Той дръпна тениската й с една ръка, но тя не започна да се съпротивлява, запомнила горчивия урок с Разкъсвача на Души от миналия път. Беше й останал един последен шанс, за да го спаси. Както и себе си.
- Ейд, тук е опасно! Нужно ни е уединение.
Той тихо заръмжа и я повлече към най-близката сграда. Тейла я оприличи на ветеринарната клиника. Вратата беше заключена, но Ейд я разби с един мощен удар и двете крила се врязаха в стената. Постройката още не беше спряла да вибрира от нахлуването им, а Ейдолон вече я беше сложил да седне върху дългата масата. После се притисна между бедрата й и нейните крака сякаш сами се обвиха около кръста му.
- Желая те! - изрече той с неподлежащ на съмнение тон. Тялото й отвърна с плъзналата в него топлина, а лоното й се навлажни като по команда.
- Да, няма как да не се забележи. - Тя се вкопчи в остатъците на тениската му и го притисна към себе си.
- Точно така, Тейла. - Той толкова бързаше да свали панталоните й, че ги скъса. - Покажи ми какво искаш.
А тя искаше него. На всяка цена.
Гласът й трепереше, когато изтърси:
- Обвържи се с мен!
Той се дръпна назад и едва не се измъкна от прегръдката й.
- Да се обвържа? Не! - Червените му очи светеха в тъмнината. На Тей й се стори, че видя проблесналите в тях златни искрици, но те моментално угаснаха и до нея се донесе само хрипливото: - Да те изчукам? Да!
Проклятие! Той я предупреждаваше, че ако отлага прекалено много, съществуваше вероятност да стане прекалено късно. Отчаянието я обгърна. Не, тя не можеше да допусне да го загуби.
Спомни си какво беше прочела за Семинусите и брачните им обреди. Тей доразкъса тениската си, напипа ножницата на глезена си и извади стенга. Преди Ейд да успее да разбере какво става, тя разразя сутиена си и прокара острието по гърдите си. Болката я обзе, усилена от горещината на желанието и любовта.
- Опитай ме!
Той отмести поглед към гърдите й и задиша тежко. Тейла зарови пръсти в косите му и придърпа главата му към гърдите си. Но горещото му дишане едва беше опарило кожата й, когато той извърна глава и се олюля. Положи длан върху прореза и познатата вибрация премина през тялото й. Раната се затвори. Всичките й наранявания, получени тази нощ, започнаха да зарастват, преди Тей да успее да се отдръпне.
- Моля те, Ейдолон - прошепна тя. - През целия си живот си искал точно това. Жена. Деца. Да бъдеш лекар. Вземи ме! Направи ме своя!
Той заръмжа, но когато повдигна очи, те светеха с цвета на разтопеното злато.
- Ти... сигурна ли си? - едва можа да изрече той. - Не мога... дълго да се... сдържа...
- Сигурна съм! - Тя събу маратонките си, привлече го към себе си и отново обви крака около него. - Побързай!
Но вместо да побърза, Ейдолон я целуна. Нежно и бавно, сякаш цялото време на света беше тяхно. След което си спомни за изтичащите секунди, издърпа Тей от масата и смъкна панталона й. Докато тя прекрачваше през дрехите си, Ейд вече лежеше по гръб върху масата. С едната си ръка се държеше за ръба й толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели, а с другата - изваждаше от дънките си възбудения си член.