- Качвай се! - Дрезгавият му глас беше напрегнат и думите едва се разбираха. Тей беше наясно, че всяка секунда беше ценна. - Трябва да го направиш по собствена воля. Ти трябва ти да задействаш процеса така, както аз го направих тогава в спалнята.
Докато тя се качваше върху него, очакването караше корема й ниско долу да се присвива. Тей застана на колене и надвисна над потръпващия му член. Ейдолон свиваше и отпускаше юмруци така, сякаш едва се удържаше да не я сграбчи. С едно бързо движение тя седна върху него и го пое целия, до основата. Той извика и потръпна. Върху лицето му беше застинало изражение, което можеше да бъде както екстаз, така и дълбоко отчаяние.
Борейки се да остане неподвижен, той прехапа устните си толкова силно, че върху тях се появи кръв.
- По-бързо, лирша, по-бързо - проскърца той. - Китката ти. Дай ми да пия.
Тя беше оставила стенга и другите си оръжия на пода, когато се качи върху масата. По дяволите! А знаеше, че трябва да има оръжие под ръка. Вината беше на Ейдолон - той я караше да забрави за всичко от любов и желание; до него, цялата й омраза и бойни навици оставаха на заден план.
Тейла го погледна и видя че той не отместваше очи от нея. В тях отново започваше да проблясва червен пламък и тя осъзна, че бяха достигнали критичната точка. Дръпна кадуцея от врата му и заби миниатюрния кинжал в дясната си китка. Беше болезнено. Медальонът беше тъп, но се получи. Тейла веднага притисна раната към устните му. Ейдолон обхвана с татуираната си ръка нейната лява и сплете пръсти с нейните. Получи се така, че от неговото до нейното рамо кожата им стана като едно цяло произведение на изкуството. Свързването уста към китка, ръка към ръка и лоно към лоно създаде затворена верига, по която преминаваха електрически разряди, които караха Тейла да вика от нагнетяването на страстта.
Тя го яздеше, без ритъм или закономерност на движенията. Тялото й сякаш действаше само. Всяко нервно окончание си имаше свой собствен живот. Главата й се въртеше, а Ейдолон се извиваше под нея. Мисълта, че беше изгубила контрол над ситуацията проблесна някъде в края на съзнанието й, но това не я уплаши. Никога през живота си не беше изпитвала нещо толкова значимо и правилно. Сякаш падаше от високо, но знаеше, че Ейдолон ще я хване със сигурност.
Усещанията галеха тялото й, преминаваха по кожата и по вените й, а когато Ейд засмука по-силно китката й сякаш дръпна някаква невидима струна, опъната между китката и лоното й. Тя изхлипа от удоволствие и усети как той започна да пие все по-жадно и по-жадно, докато плътта й започна да се присвива при всяка глътка.
- Усещам те в себе си, Тейла... О, Богове, обичам те! -Пръстите му се впиха по-силно в бедрото й. - О... по дяволите! - Той отметна глава и извика. И толкова силно изви бедрата си към нея, че тя едва не падна от масата. Татуировките им горяха с червен огън, а когато Ейд свърши в Тейла, оргазмът, сякаш в нескончаеми вълни, продължаваше да разтърсва тялото й.
Горещината опари кожата и дробовете й и кръвта сякаш засъска във вените й, когато тя се отпусна без сили върху него.
- Не мърдай - изхриптя той и лека вибрация погъделичка китката й - Ейдолон лекуваше раната й.
- Това ли беше всичко? - попита тя.
- Да. Усещаш ли?
-Да.
С кожата, с тялото, с душата си. Тя почти чуваше мислите му и усещаше чувствата му.
Умиротворение.
Знаеше, защото сама изпитваше същото.
Но двамата не се наслаждаваха дълго на спокойствието си. До тях се прокраднаха раздиращите нощта звуци на борба и викове на болка. Тей дори не успя да разгледа по-добре отпечаталия се върху ръката й рисунък, който все още проблясваше в тъмното. Двамата бързо се облякоха и забързаха към вратата. Ейд спря за момент и сложи ръка върху рамото й.
- Ти никога не си била моят последен шанс за нормален живот.
Тей едва не се задуши от нахлулите чувства. Тя повдигна ръка и го погали по скулата, където не беше останала никаква следа от татуировката. Но все пак върху Хелбой се беше появил нов рисунък - два преплетени кръга обвиваха врата му.
- Зная. И макар че това няма да промени нищо, съжалявам, че се получи така с Роуг.
- Ш-ш-ш - почти измърка той и сложи ръката си върху нейната. Този жест беше пълен с толкова нежност и любов, че сърцето на Тей едва не спря. - Сега само бъдещето има значение. А благодарение на теб, сега вече го имам.
- Благодарение на теб, аз най-накрая намерих мястото си.
Ейд я притегли в прегръдките си и притисна устни към нейните в настоятелна целувка и Тей едва не забрави къде се намираха. Обятията на Ейдолон - топла завивка от грижа и безопасност - бяха превзели сърцето й. Тя най-накрая разбра какво означава да се чувстваш обичана и желана.