- Трябва да тръгваме - прошепна той в устните й и Тей кимна.
С неохота се насочиха към главния вход на зоопарка, където се надяваха да се срещнат с Джем и нейните родители. Но вместо тях, откриха Лори, която беше обвила ръце около себе си и стоеше под арката с вид на изгубено дете. Забелязала двойката, тя пребледня и Тейла видя как жената, някога неин лидер и наставник, отстъпи към изоставения магазин за сувенири.
- Оставете ме - промърмори тя. - Вие не разбирате...
Тейла изсумтя.
- Права си. Наистина не мога да разбера как можа да мамиш и лъжеш Ки.
В очите на Лори проблесна срам.
- Не исках да му причиня болка... - Тя премигна изненадано, сякаш едва сега беше разгледала Ейдолон по-добре. -Ти... ти толкова приличаш на Рейт.
Ейдолон я закова с тежък поглед към стената.
- Откъде познаваш Рейт?
Лори сякаш не го чу.
- Ти също ли си Старейшина?
- Старейшина? - повтори Тейла. - Ти имаш предвид всемогъщите Старейшини на Егида? Членовете на Сиджил? Мислиш, че Рейт е един от тях?
- Той заповяда да организирам отряд за залавяне на демони. Инструкциите идваха направо от Сиджил. Всичко трябваше да остане в тайна... - Червени петна от засъхнала кръв покриваха бледата й кожа. - Защо ти разказвам всичко това? - Тя се обърна към Ейдолон. - Тя е демон. Предателка. Проникнала е с лъжа в Егида. - Лори отново погледна към Тейла. - Знаеш, че ще те убият заради това, нали?
Въздухът видимо заискри от напрежение около Ейдолон.
- Какво те кара да мислиш, че Рейт е Старейшина?
Лори раздразнено въздъхна.
- Той сам ми го каза.
Ейдолон и Тейла се спогледаха и тя разбра, че й двамата си мислеха за едно и също - Рейт може да се е възползвал от дара си, за да накара Лори да повярва във всичко, което иска.
- А има ли други причини? - попита Тейла.
- Не смей да разговаряш с мен, демоническа кучко.
- Както кажеш - озъби й се Тей. - На мен това ми е достатъчно. Ейдолон, в болницата има ли нещо, наподобяващо на еликсир на истината?
- Има дори нещо по-добро - изръмжа той. Но не успя да довърши, защото от храстите се появи Рейт - изглежда, придвижването по пътеката му се беше сторило прекалено лесно.
- Рейт - прошепна Лори. - Слава Богу! - И тя се хвърли към него, като преди това прониза Тейла с изпепеляващ поглед. - Те, изглежда, не разбират. И някой е освободил всички демони. Ти наясно ли си, че Тейла също е демон?
Рейт недоумяващо я гледаше.
- За какво дърдориш, смъртна?
Устните на Лори се извиха в благоговейна усмивка. Тя протегна ръце към него, но той изсъска и отскочи назад. Намръщена, Лори отново опита. Рейт отново се отдръпна.
- Разреши й да те докосне - каза Ейдолон.
- Какво? Не, по дяволите!
- Рейт! Направи го!
Той изруга цветисто, но се подчини и застина като камък, позволявайки на Лори да се притисне към гърдите му. Тя изглеждаше така сякаш се намираше под въздействието на наркотици; толкова забавени и плавни бяха движенията й.
Което беше много странно.
- Той ли е? - тихо попита Ейдолон и - ах! - благодарение на връзката им, Тей усети страха му, който като с нож прониза и нея. Той беше ужасен от факта, че брат му можеше да се окаже замесен в търговията с демонски ограни на черния пазар. - Той ли поиска подкрепата ти за залавянето на демоните?
Лори потърка скула в гърдите на Рейт. После прокара ръце нагоре-надолу по тялото му, като с това го накара да се напрегне още повече.
- Докосни ме както преди... - Създаваше се впечатление, че Лори беше опиянена. Тей подозираше, че тя се намира под влиянието на магията на инкубите, която кръжеше във въздуха. А Тейла знаеше колко силна беше тя.
- Ейд... - прошепна Рейт. В гласа му се усещаше молба.
- Дръж се, братле. Още минута. Лори, това той ли е?
Боже, Тей се надяваше на отрицателен отговор. Ако братът на Ейдолон беше замесен във всичко това...
- Боже мили! Един любовник не ти ли е достатъчен? -Зад гърба на Ейд се появи Кай - целият в прорези и кръв. Той наблюдаваше ужасен Лори и Рейт, но в очите му гореше жажда за кръв. Можеше само да се гадае какво се беше случило с Джагър. Кай явно беше загубил способността си да мисли рационално и беше оставил да го управлява само голата ярост. Той се хвърли към Рейт, но Ейдолон успя да го спре - хвана го с една ръка през кръста, а другата обви около гърлото му.
Двамата паднаха на земята. Кайнан бълваше ругатни, докато Ейдолон се опитваше с всички сили да го удържи и да не му позволи да се изправи.