- Трябва да разберем какво знае тя! - няколко пъти повтори той и най-накрая Кайнан престана да буйства. Ноздрите му все още гневно потрепваха, но зъбите му бяха оголени, сякаш гореше от нетърпение да откъсне с тях парче от Ейд.
Тейла дишаше тежко, докато наблюдаваше схватката им, Но когато се обърна към Лори и Рейт... извика. Зъбите на Рейт се бяха впили в шията на Лори и тя омекна в ръцете му. С една ръка я прегръщаше през кръста, а с другата -разкопчаваше дънките й.
- Хм... Това ли беше замислил?
Ейдолон рязко премести поглед върху двойката и изруга.
- Рейт! По дяволите! - Той отслаби захвата си върху гърлото на Кайнан и го погледна в очите. - Ще ти разреша да се изправиш. Но не ме карай да съжалявам, че не те убих.
- Кайнан, трябва да му вярваш - допълни Тейла.
Агресията беше изпълнила въздуха и странно, но Тейла можеше да я усети дори с кожата си; сякаш яростта на двамата мъже беше повишила температурата... Недостатъчно силно, за да се отбележи от термометъра, но достатъчно, за да разгорещи кръвта й. А това... възбуждаше. Тейла нямаше търпение да се усамоти с Ейдолон и да разбере какви други преимущества носеше със себе си обвързването.
Единственият отговор на Кай беше изръмжаването и едва забележимото поклащане на главата. Но и това беше достатъчно. Ейдолон се изправи и след като се убеди, че Кайнан няма намерение да го напада, се насочи към брат си.
- Пусни смъртната, Рейт!
Рейт погледна към горящия златен пламък в очите на Ейдолон, но когато той го приближи още повече, брат му също отстъпи назад, увличайки и Лори след себе си; като диво животно, което пазеше плячката си от съперници.
- Рейт - каза тихо Ейдолон. - Успокой се! Пусни смъртната жена!
Това сработи. Очите на Рейт се разшириха, той се откъсна от гърлото й и се олюля назад. Ейдолон успя да поеме Лори, преди тя да падне на земята.
Когато опря гръб на вратата, Рейт дишаше тежко. Кайнан се втурна напред. Ейд му предаде Лори и после се насочи към брат си. Тейла беше нащрек, докато пред нея се разиграваше непонятната драма между хора и демони, защото в нощта все още се чуваха викове и необичайни звуци.
Кайнан сложи Лори на земята до едно дърво, при това много по-нежно, отколкото можеше да се очаква при така стеклите се обстоятелства. Той каза нещо и Тей се отдалечи, за да не ги чува. Освен това искаше да разбере какво става с Рейт.
- Всичко е наред, братле - говореше Ейдолон. - Всички е наред. Ти не я нарани.
Не я нарани ли? Нещо не беше наред. Рейт беше готов да я убие, без да се колебае, но не е искал да навреди на Лори?
Рейт трепереше и се олюляваше напред-назад, докато върху лицето му беше застинало изражение на изненада и ужас.
Тей дочу странни звуци и се обърна с изваден кинжал. Кайнан също скочи на крака със стенг в ръка. Както в добрите стари времена, те синхронно се насочиха към шума. Когато Тей видя бягащия по пътеката срещу тях демон, въздъхна с облекчение. Кайнан обаче се приготви за атака.
- Не! - Тейла хвана ръката му. - Пусни го!
- Какво? - Кай я погледна като полудяла. - Боже, в теб не е останало нищо човешко, нали?
- Всъщност мисля, че сега съм дори много по-човечна, отколкото бях преди - отвърна тя. Да бе, каква ирония! Обвързала се с демон, самата тя наполовина демон, Тей можеше да почувства нещо много повече, освен просто една сляпа ненавист... - Този демон няма да обиди никого. Той не е зъл. Освен това е вегетарианец. Те са нещо като символи на Хелоуин...
- Дори и да си права, демоните са зло...
Боже, тя говореше същото на Ейдолон!
- Трябва да поговорим. Трябва да узнаеш много...
Пръстите на Кайнан се свиха около дръжката на оръжието му, но той не помръдна. Демонът се скри. Двамата се обърнаха отново към Лори... която беше изчезнала.
- Проклятие! - Болката прозираше от всяка пора на Кайнан и Тей с труд пребори желанието си да му каже нещо утешително. В този момент думите не означаваха нищо; не и тогава, когато жена му го беше предала по всички възможни начини. И не тогава, когато бяха изречени от демон.
Кайнан отново се върна в зоопарка. Тейла не тръгна след него, а просто мислено му пожела успех.
Ейдолон все още беше в неведение какво, по дяволите, се беше случило между Рейт и смъртната. Интуицията му подсказваше, че брат му не е въвлечен в аферата с черния пазар на органи, но - проклето да е! - жената беше уверена в думите си.
- Хайде, братле - каза Ейд, докато му помагаше да се задържи на краката си. - Ще те заведа вкъщи.
Рейт се опита да се отдръпне, въпреки треперещите си крака.
- Не - изхриптя той. - Аз трябва...
- Не трябва - прекъсна го Ейдолон. Хвана Рейт за лакътя и застана лице в лице с него. - По дяволите, не го прави! Ти ще дойдеш с мен вкъщи, разбра ли? Трябва да поговорим за това, което се случи. И ако не дойдеш на себе си, няма да разберем много. Искам да зная какво те свързва с Немъртвите.