- Къде съм? - изхриптя тя.
- Ти си в болница. - Докторът от нейния сън, този, който току-що й беше сложил най-приятната инжекция в живота й, я доведе до леглото, като здраво я държеше за лакътя. Тя вървеше и неоспоримото доказателство за онова, което се беше случило, се стичаше надолу по бедрата й. Незнайно защо, кожата й тръпнеше и Тейла искаше да я почеше. - Ти си се сблъскала с демон Круентус и си била ранена.
Тя издърпа ръката си.
- Ти откъде знаеш за демоните? Що за болница е това? И кой си ти?
- Седни. Ще ти обясня всичко.
- О, не! Не трябва да ми говориш с такъв тон. - Тя се отдръпна назад, когато той пристъпи към нея в опит да я накара да се приближи към леглото. Надвисна върху й и закри червеникавата светлина на лампата. - Не се приближавай!
- Тейла, трябва да ме изслушаш. - Гласът му стана мрачен и дълбок и раздразни нервните й окончания.
Врата се отвори и в стаята влезе някой... не, нещо в болничен халат.
- Докторе - каза нещото и проблесна с уста, пълна с остри зъби, - трябвате ни в реанимацията.
Демон! По кожата й изби студена пот.
- Що за място е това, по дяволите?
Тя се обърна към Ейдолон и видя, че очите му са станали същите както в съня й. Само че този път това не беше сън. Стаята бясно се завъртя и тя изведнъж осъзна.
- Ти - прошепна тя. - Ти също си демон.
Незабелязано, той се беше оказал много близо до нея и в ръката й се заби игла. И изведнъж Тейла разбра, че нито може да помръдне, нито да извика. А беше обкръжена от чудовища, които я завързваха за леглото.
Единствено викът в главата й не спираше.
Три
Тъмнината се спусна и подобно на нож на гилотина отряза Тейла и нейната спътница от дневната светлина. Някъде наблизо лаеше куче, чуваха се звуците от престрелка - най-вероятно поредната разправия между банди, - но Тей и Джанет не бяха ченгета и затова не им обърнаха внимание. А и на ченгетата не им пукаше. Тази част на Ню Йорк беше подобно на страна от третия свят в състояние на война, където задълженията на ООН се изпълняваха от полицията, която отдавна беше напуснала бойното поле.
Тей стоеше до входа на шахтата към канализацията и без да си дава сметка, галеше джоба на якето си, в който лежеше стенга - извит във формата на буквата S двустранен нож, чиито остриета бяха изработени от различни метали. С помощта на златната страна можеше лесно да се разправи с демон, например с Круентуса, когото преследваха в този момент. Затова оръжието трябваше да бъде под ръка.
- Изглежда, всичко е чисто - изрече Тей и Джанет повдигна тежкия капак на шахтата. Оглеждайки се на всички страни за последен път, двете бързо се спуснаха по стълбата в лабиринта от тунели, изпълнени с острия мирис на гнило. Нямаше осветление, но тъмнината не беше проблем; не и за Пазителите на Егида.
По навик, следствие на постоянното пребиване в опасност, Джанет започна да потрива медалъона си - разпятие - на обратната страна на който беше гравирано защитното заклинание на Егида. По същия начин Тейла въртеше по навик и пръстена си, макар че в този момент той не помагаше - тя винаги прекрасно виждаше в тъмнината, дори без да използва магия.
Тей се наведе и докосна тъмното петно на тухлената стена.
- Кръв - прошепна тя. - Той е тук.
Звукът на извадените от кожените ножници оръжия се отрази с ехо от стените на тесния проход. Жените тръгнаха по следите на кръвта. В едната си ръка Тейла държеше кинжал, а в другата - стенг. Не обръщаше внимание на шляпащите звуци от обувките им и игнорира плъховете и стичащата се вода по стените. Цялото й внимание беше приковано към знаците, звуците и мириса, способни да я доведат до целта. Зрението й беше обострено, слухът ù беше изцяло концентриран напред, но улавяше единствено тихи звуци, като например шумът, издаван от пълзящите по стената насекоми.
Тук, долу, Тейла беше хищникът.
Тя живееше заради това. Живееше заради този кеф и този адреналин, бушуващ във вените й по време на преследване.
Живееше заради това, защото единствено омразата караше сърцето й да тупти.
Напред в тунела пробяга сянка и по гърба на Тейла плъзна тръпка. Пред нея Джанет се приведе към земята. Тей притисна гръб към стената и се обърна с лице към уширението, където се пресичаха няколко тунела.