На Джем не й пукаше нито за демоните, нито за Пазителите на Егида.
Когато Тей й разказа какво се беше случило между Лори и Рейт, Джем не се забави. Всичко, за което можеше да мисли беше как да намери Кайнан и да се убеди, че с него всичко е наред. Че неговата жена-кучка не го беше наранила и че Джагър не беше му сторил нещо ужасно.
Стигна до старите волиери на тигрите и рязко спря, когато видя лидера на Егида да стои до тях; раменете му бяха отпуснати, а главата - наведена. Болката излизаше от него на вълни сякаш Кай беше в епицентъра на страданията по деветобалната скала на мъченията.
- Кайнан?
Той сякаш не я чу, но въпреки това Джем се приближи.
- Тя си тръгна - каза Кай, когато тя застана до него. - И аз не мога да я намеря. А дори и да бих могъл...
Джем не губи време в размишления, а просто обви ръцете си около него. Нещо в Кайнан се пречупи, когато тя го направи; краката му се подкосиха и двамата паднаха на колене. След това той плачеше, а тя го държеше в ръцета си. И макар Джем да знаеше, че той я ненавижда заради демонската й същност, не й пукаше.
Любимият й мъж се намираше в обятията й и тя, незнайно защо, не се чувстваше виновна за това, че се радва.
Двайсет и шест
Всички се бяха събрали в ЦПБ.
Шейд беше приключил с прочистването на територията на зоопарка заедно с Тей и Ейд, след което ги изпрати в болницата, за да може брат му да има време да излекува напълно всичките им рани, получени в схватката с Пазителите. Самият той остана, за да потърси Рейт и Джем.
Рейт беше изчезнал без следа, но той намери сестрата на Тей, която стоеше до стария фонтан и гледаше как мъжа, когото тя наричаше Кайнан, се отдалечава. Джем изглеждаше разстроена и Шейд не можеше да разбере защо. Не, че му пукаше. Цялата тази сополиво-сълзлива история не му беше по вкуса.
Възползваха се от Хароугейт, за да се озоват в болницата, където Ейд и Тейла седяха прегърнати на дивана в стаята за почивка на персонала и ги чакаха. И относно въпроса за сополиво-сълзливата история... От двойката излизаше такова сияние сякаш след ритуала на обвързването върху тях се беше изсипала цялата благодат на света. Новата татуировка ясно се забелязваше върху бледата кожа на лявата ръка на Тейла. Ейд, облечен в работно лекарско облекло, галеше своя нов рисунък - обреченият Семинус, преминал през с‘генезиса, загубваше символите върху лицето си, но придобиваше друг около гърлото си. Шейд нямаше представа кога бяха успели да завършат ритуала, но това явно беше станало в зоопарка - някъде между волиерата на маймуните и ограждението на хипопотама? Когато наоколо са се сражавали демони и Пазители? Всъщност, Шейд се радваше за брат си. Той и досега не се доверяваше на Унищожителката на сто процента, но тя беше спасила Ейдолон от участ, която той не желаеше и с това му беше върнала брата.
Между другото, за братята...
- Рейт не се ли е появявал? - попита той и си взе кутийка Кока-Кола от хладилника. Ейд поклати глава.
- Той беше в пълна дупка. Звънях му на мобилния, но...
- Ясно! - Вероятно Рейт беше изпил напълно някой наркоман и се беше притаил. Ако се напрегнеше, може би би могъл да усети енергията на по-малкия им брат, но тогава и Рейт щеше да го усети и да се скрие още по-добре. - Надявам се всичко с него да е наред.
Само от мисълта, че някакво копеле се представяше за Рейт, му се искаше да разкъса някого на части. Колко жалко, че нито един от откритите Пазители не беше оцелял. Шейд искаше да получи отговори. И то бързо. Не беше от търпеливите.
- Хей - каза Тейла и се освободи от обятията на Ейдолон. - Мисля, че е време да се заемем с моята ДНК.
Опитът й да отвлече вниманието им беше прекалено явен, но Ейдолон все пак се усмихна.
- Какво ще кажете да е точно сега?
- Позабави малко. - Шейд се приближи към дивана. -Подай ми ръката си.
Ейд се напрегна. Изглежда беше сработил някакъв инстинкт на свързания самец, но Шейд не беше сигурен. Намерилите половинката си Семинуси бяха редки и той през целия си живот не беше срещал нито един. Затова не знаеше как биха се държали, ако до половинката им се проближеше друг инкуб. А като се вземеше под внимание факта, че инкубите бяха побъркани на тема секс, собственическият им инстинкт не беше чак толкова лоша идея. Все пак не трябваше да забравя и че обвързаните женски никога нямаше да пожелаят някого другиго, освен собствената си половинка.
Тейла протегна ръка и Шейд я пое. Топлината се плъзна по тялото й, когато той се опита да я сканира в областта на матката. Беше добър в това - можеше да манипулира женските полови органи, като например да ускори процеса на овулация, за да се извърши зачатието, макар самият той да оставаше засега безплоден. Сърцето на Шейд заби по-силно, инстинктите разгорещиха кръвта му... Да, Тей беше жена на брат му, но освен това беше и жена в процес на овулация, макар засега семето на Ейдолон да не беше покълнало в нея.