- Е, и? - Гласът на брат му трепна от препълващите го емоции.
- Съжалявам, но малки ейдолончета засега там няма.
Тейла издърпа ръката си и Шейд трепна от рязкото прекъсване на връзката му с тялото й.
- А трябваше ли да ги има?
- Лошо ли щеше да бъде, ако бяха там? - тихо попита Ейдолон.
Шейд се отдалечи от двойката и видя, че Джем направи същото. Този разговор беше прекалено личен.
- Не - отвърна Тейла със сияеща усмивка и Шейд я видя за пръв път през очите на брат си. - Аз просто... ами... аз дори не зная, колко дълго ще живея. Колко време имаме?
- Разкъсвачите на Души живеят около две хиляди години. Тъй като ти си наполовина такава, най-вероятно ще разполагаш с по-малко. Навярно с половината.
- Добре - каза Тейла и погледна към Джем. - Имам много да наваксвам в плановете си за семейно общуване.
Джем се усмихна, а Шейд едва не се задави - по-скоро само на вид, отколкото от истинско отвращение. Защото до болка желаеше същото. Но нямаше да го признае за нищо на света, дори само пред себе си.
- По дяволите! - промърмори той. - Може ли да го направим, докато все още не съм повърнал?
От толкова усмивки, обожание и доброта, стаята скоро щеше да замирише на парфюм.
Вратата се отвори и влезе Скалк. Тя наклони глава настрани и тъмните й очи и с любопитство се втренчиха в Тейла.
- Ти си добре. Аурата ти. Ярка е.
Тейла захапа долната си устна и Ейд отново се притисна към нея. За усилилото се желание можеше да се съди по разнеслия се във въздуха сладък аромат. Скоро щяха да имат нужда от уединение и Шейд с радост щеше им го предостави.
Малката разходка по репродуктивните органи на Тейла беше възбудила и него.
- Нима преди е била тъмна? - поинтересува се Тейла.
- О, да! Много. Но сега нещата явно са наред. - Скалк сложи ръце на кръста си и намръщено погледна към Шейд.
- Сега трябва да се заема с теб.
- Аз съм безнадежден, сестричке!
- Няма да се откажа - тихо каза тя. - Ние ще прогоним този мрак. - И тихо излезе, като сякаш се разтвори в тъмнината.
Джем хвана Шейд под ръка.
- Давай, деверче! Време е да направиш от моята сестра пълноценен демон. А след това ще излезем и ще отпразнуваме тази работа с по една маргарита.
Да, в този момент солта и текилата биха били съвсем на място - и едното, и другото пареха, когато попаднеха в открита рана. Шейд се радваше за Ейдолон. Но това, че брат му беше намерил половинката си и можеше да започне да живее живота си така, както винаги беше мечтал, само му напомняше, че неговото Изменение изобщо не беше толкова далеч.
А освен това го имаше и проклятието...
Лори намери Джагър точно там, където предполагаше, че ще бъде, ако оцелее - в двустайната къщичка, която бяха наели преди година. Само Пазителите, избрани да работят с тях, знаеха за нейното съществуване. И винаги го бяха смятали за тайно убежище - в случай че станеше нещо ужасно или непредвидено.
А ужасното вече се беше случило.
- Джагър! - Тя се хвърли в обятията му. Той изглеждаше така, сякаш беше направил десет обиколки на Ада, състезавайки се с Адските псета. И явно беше загубил в битката с Кайнан. Как беше успял да се измъкне жив и почти невредим... Лори се съмняваше, че Джагър щеше някога да й отговори.
- Ей, мила - каза той, обхвана врата й с ръка и я придърпа към себе си. - Дяволски съжалявам.
- Зная, но аз ще отида при Кайнан и ще му обясня...
Джагър направи крачка назад и в този миг Лори едва не рухна на земята от болката, пронизала корема й. Тя притисна ръка към него и... върху пръстите й остана нещо топло и влажно. Объркана, тя погледна надолу и от това просто движение усети силно главозамайване. Едва след това видя дръжката на кинжала, стърчащ от корема й.
- Както вече казах, съжалявам. Ти не можеш да отидеш при Кайнан. - Джагър я пое, когато тя се олюля.
- Кучи... син - изрече Лори с труд.
- Да, моята майчица беше истинска кучка. Курва. - Той я отпусна на пода и коленичи до нея. - До срещата си с теб, смятах всички жени за курви. - Пред очите на Лори всичко се размаза, когато той повдигна главата й за брадичката, докато с другата я придържаше. - Не, разбира се! Ти се чукаше с мен зад гърба на Кайнан, но кой, по дяволите, би устоял?
Физическите и душевни страдания просто я опустошиха. Тя изневеряваше на мъжа си, който я обичаше дори повече от живота си. Предаде го, и то заради какво? За да умре в тази жалка дупка, където се чукаше с мъжа, който я и уби?