Ако само беше послушала Кайнан през онази нощ, преди година, когато все още беше болна, но въпреки всичко излезе, за да търси и преследва демони... Той я убеждаваше, че не трябва да го прави и че в това състояние е уязвима за демонските магии, но тя само се засмя, целуна го и след това се отправи да защитава сама спящия град от чудовищата.
Рейт се приближи към Лори в Централния парк, където тя преследваше демон Небулос, който беше изсмукал душата на таксиметров шофьор само на няколко квартала от мястото. Рейт едва я погледна, а тя изпита какъв прилив на желание, че коленете й се разтрепериха.
Мъжът не носеше пръстен на Егида, но заяви, че е Старейшина, един от членовете на Сиджил, които обикаляха по целия свят и инспектираха местните клонове на организацията. Когато тя попита за татуировката, обвиваща цялата му ръка, той отвърна, че с такива са белязани всички Старейшини. А тъй като никой не знаеше дори име на някого от дванайсетте Старейшини, тя нямаше как да поиска потвърждение. Затова пък Рейт знаеше много за Егида и за Лори. Например как обичаше да я докосват. Как да я облизват по-добре. На другия ден двамата се срещнаха в хотела, където той й демонстрира няколко нови похвата, които й станаха любими.
Лори никога не беше изневерявала на мъжа си - нито веднъж през осемте години брак. Но по някаква причина, тя не можа да се възпротиви на този мъж, който я помоли да го нарича Рейт.
Той й направи изгодно предложение и тя се съгласи. Би направила всичко, за да изпита още един оргазъм в обятията му.
- Аз зная за какво си мислиш.
Лори уплашено отвори очи. Някъде в периферията на съзнанието й тъмата се сгъстяваше, но болката си беше отишла. Беше изгубила прекалено много кръв. Джагър прокара пръсти по ръката й.
- Мислиш си за секса. С мен. Как започна всичко. Животът преминава пред очите ти - прошепна той. Единствено Джагьр, със своето самораздуто самочувствие можеше да реши, че в последните си минути тя ще си припомня времето, прекарано с него.
Не, тя мислеше за това, как беше предала мъжа си. Как сексът с Рейт се беше превърнал за нея в наркотик и как след втората им среща, когато се връщаше вкъщи, цялото й тяло пулсираше. Кожата й беше свръхчувствителна и от най-малкото докосване, всичко ниско долу в корема й се присвиваше и дори най-леката вибрация предизвикваше у нея оргазъм. На път за вкъщи, свърши три пъти в таксито.
Джагър започна да флиртува с нея и тя, в състояние на опиянение, му отвърна с взаимност, като му разреши да я вземе направо на пода на библиотеката. Докато Кайнан преследваше демони.
Чувството на вина направо я разяждаше. Тя обичаше Кайнан, но през последната година тялото й сякаш не беше нейното. Беше се превърнало в ходещ хормон. Лори се гърчеше от желание само при мисълта за Рейт, но не можеше да се вижда толкова често с него, колкото й се искаше. Проклятие, за година се бяха виждали само около пет-шест пъти. Кайнан й помагаше да се справи с обзелата я възбуда, но той не винаги беше под ръка.
А когато Кайнан го нямаше, Джагър го заместваше.
- Не се притеснявай, Лори. Аз ще продължа делото ни.
Макар че ще ми се наложи да остана, докато не довърша Кай.
- Не - едва чуто прошепна тя.
- Ще ми се наложи. Аз ще поема местното управление...
Събрала всичките си сили, Лори извади кинжала от корема си и го заби в Джагър.
Той извика и падна, а след това внезапно полетя към другия ъгъл на стаята.
Кайнан.
Лори дочу приглушените стонове и викове, изпълнени с ярост, придръжени от тъпите звуци на удари. Тя вече почти не виждаше, но по трясъка и пукането на кости разбра, че някой беше умрял.
- Лори! - Силните ръце на Кайнан я обърнаха по гръб. -Дръж се! Дръж се, моля те!
- Не - Тя почти успя да го хване за китката. - Всичко свърши. Просто, знай... - Тя въздъхна и чу някакво бълбука-не. - Направих го заради организацията. Заради парите.
- Ти си се захванала с демоните заради парите?
С демоните ли? Тя тръсна глава.
- Заповедите идваха от Старейшините. Ние залавяхме демоните, оставяхме ги в зоопарка, а парите постъпваха по сметката.
Кайнан изруга.
- Заповедите и парите са идвали не от Старейшините, а от... демоните. Ти си се подчинявала на шибаните демони.
- Не - прошепна ужасено Лори. - Не...
О, Боже, какво беше направила... Тя беше предала Егида, местната организация, Кайнан... и то заради демоните.
Лори затрепери.
- Студено... Толкова е... студено...
Кай я притегли в прегръдките си и я задържа така, докато животът бавно я напускаше. Когато идваше насам, следвайки сигнала на датчика, който успя да прикрепи към Джагър в зоопарка, си мислеше, че я ненавижда. Мислеше си, че ще я убие. Но когато я видя в локвата кръв, на прага на смъртта, всичко, за което можеше да мисли, беше как да я спаси.