Сърцето й заблъска в гърдите, когато с едно плавно движение застана в арката под разширената част.
От тъмнината в нея се взряха три горящи очи. Проблеснаха два реда остри зъби. Пронизителният вой на демона се вряза в мозъка ù - и, мамка му! - това не беше Круентус.
- Демон Краучер - извика Тейла към спътницата си, която изруга и застана до нея.
- Какво, не можеш да намериш дом, чиито обитатели да тероризираш, а, шибан кучи син такъв! - С едно плавно движение Джанет извади от чантата си, закрепена около кръста, „метателен нокът “ и го хвърли към демона.
Той пронизително закрещя и хвана звездата, дълбоко забита в окото му. Останалите му две очи горяха е ненавист. Тей замахна със стенга, за да отсече главата му, но с крайчеца на окото си забеляза някакво движение и се обърна натам. Джанет някак неестествено се препъна и като купчина се срина на земята. На мястото, където тя беше току-що, стоеше Круентус. От кокалестите му гърди се разнасяше ръмжене.
- Твойта майка! - Тей замахна с кинжала назад, като едновременно с това хвърли стенга си към Круентуса. Нямаше нужда да се оглежда, за да се увери, че кинжалът се е забил дълбоко в гърлото на Краучера.
Минус един. Оставаше още един.
Златното острие на стенга намери целта си и остави тънък разрез върху корема на Круентуса. Дяволското изчадие отстъпи и прикри с ръка раната си сякаш се боеше, че вътрешностите му ще се изсипят. Тей се завъртя и удари с крак демона в корема.
Съществото се вряза в стълбата. Тейла се хвърли към него и замахна със стенга си. Неочаквано Круентусът замахна с ръка и ноктите му раздраха рамото на Джанет.
- А-а! Копеле! - Джанет измъкна изпод якето си любимото си оръжие - томахавката. Демонът избегна атаката й, а острието едва докосна коляното му.
- Ей, тъпак! - Тей замахна, но внезапно извика и отстъпи. Десният й крак се вцепени, а мускулите й се превърнаха в желирана мека маса. Ръката й също се вцепени и стенгът със звън се удари в земята; секунда преди самата Тейла също да се присъедини към него.
Само не отново! Не и сега!
- Тейла! - закрещя Джанет, когато ноктестите пръсти на демона се обвиха около гърлото й.
Стиснала зъби, Тей запълзя към тях. Демонът разтърсваше спътницата ù подобно на териер, заловил плъх.
- Ей! - Пръстите на Тейла се свиха около парче тухла. -Ти, гаден кучи син такъв, погледни ме!
Тя хвърли тухлата със здравата си ръка и острият й край се вряза в тила на чудовището. От раната бликна черна течност. Демонът заръмжа, пусна Джанет и се обърна. Очите му горяха в оранжево от ярост.
- Курва! - проскърца той. - Мръсна човешка курва! Ще пирувам с вътрешностите ти, ще ги изсмуча от путката ти, докато крещиш. - Той провря между зъбите си тънкия си език и издаде неприличен, засмукващ звук.
- Мъже - процеди Тейла и се опита да достигне изпуснатия си стенг. - Няма значение към кой вид принадлежите, всичко, което правите, е свързано със секса.
Оголвайки зъби в усмивка, от която се набръчка цялата му тъпа муцуна без козина, демонът вдигна томахавката на Джанет и каза:
- Не със секс. Със смърт.
И замахна. Тъпият звук на острие, навлязло в плът прониза Тейла подобно на ноктите на върколак. Главата на Джанет, която почти до края беше отрязана от собствената ù томахавка, се наклони настрани и докосна рамото й - държеше се само на тънка ивица мускули и кожа. В сините й очи застина почуда, която бързо беше изместена от булото на смъртта.
-Джанет! Не!
-Не!
Тейла отвори очи. Тялото й се тресеше от ужас. Върху слепоочията й беше избила пот и капките се стичаха в косата й, докато разумът й бавно осъзнаваше, че в затъмнената болнична стая има медицинско оборудване. Беше в безопасност.
Не, не в безопасност. След като Круентусът беше убил Джанет, беше нападнал и нея. Тя беше попаднала в някакво заведение, което се управляваше от демони. Бяха я зашили.
И, о, Боже!
Тя прави секс с демон.
Тейла преглътна горчивината в гърлото си и се опита да сдържи позивите си за повръщане. Имаше нужда от душ. По-добре от вагинален душ. Или може би от стерилизация на кожата си чрез изгаряне?
Не че можеше да направи нещо от гореизброеното, след като беше завързана за леглото. И беше прекарала в това положение вече няколко дни.
Тей стисна ръце в юмруци и размърда пръстите на краката си. Е, в крайна сметка поне все още можеше да ги мърда. Но колко дълго щеше да продължи това? Пристъпите й ставаха все по-чести. Заради тях умря Джанет, а и тя самата едва не загина. Следващия път може би нямаше да има този късмет.