Тей едва не се задави със собствената си слюнка.
- Не можеш ли да не ми напомняш?
Интересно, ама той сериозно ли? За това, да се озове вътре в нея? Не че това би било възможно пак, но едно беше ясно: щеше да се наложи да го убие при първа възможност.
- О! - произнесе мъжът и от тътнещия му глас тръпки преминаха по онези нейни части на тялото, които изобщо не трябваше да реагират така. - Ти самата помниш всичко прекрасно. - Той сложи картона й настрани и притисна с пръсти китката й, за да измери пулса. - Ти не свърши, но го искаше. Аз исках ти да свършиш. Исках да усетя как ме стискаш в себе си.
Очите му потъмняха, когато погледът му обходи лицето, гърлото и гърдите й под болничната дреха.
- Аз все още усещам аромата на онова, което направихме, аромата на желанието ти. - Притисна по-силно с пръсти китката й, където пулсът й се ускоряваше с всяка произнесена от него дума. - Аз усещам желанието ти.
Тей също го усещаше. Усещаше лека болка между краката си, потръпване в напрегнатите си зърна и това как се овлажняваше нежната й плът.
- Интересно - гласът му беше подобен на мъркане - какъв ще е вкусът на желанието ти?
Боже Господи! Начинът, по който й влияеше, как я принуждаваше да желае онова, което никога преди не й е било нужно... не трябваше да е така. И всичко не се свеждаше до това, че той беше враг, но това желание... него не трябваше да го има. Сексът винаги е бил оръжие, инструмент, единствената валута, която никога не подвеждаше. Сексът при нея никога не е бил акт на удоволствие. Всеки път, когато се опитваше да получи оргазъм, всичко завършваше с раздразнение, опустошени надежди и празнота. Тя свършваше фалшиво така, както другите фалшиво се смееха над тъпи шеги.
-Престани да ме докосваш - въздъхна Тейла, - или единственото, което ще почувстваш на вкус, ще бъде юмрукът ми. - Безпредметна заплаха, отчитайки глупавото заклинание, но тя все пак се почувства по-добре.
За нейно облекчение, той пусна ръката й и отстъпи. Възбуденият му член си личеше под униформата отпред. Избягвайки погледа му, Тейла се протегна към кожените колани, обвиващи глезените й, но той поклати глава.
-Остави ги. Аз ти освободих ръцете, за да можеш да се нахраниш, но засега нямаш свободата на придвижване.
-Добре, Хелбой - отвърна му Тейла. - А ако ми се доходи до тоалетна?
- Сестрата ще ти помогне. - Гласът му беше изпълнен с мрачно веселие. - Освен ако не искаш да ти помогна аз.
-Благодаря, но съм пас. - Тя прокара пръсти през косата си и с копнеж погледна към храната, донесена от медсестрата вамп. - Мога ли да хапна, или...
Той й подаде подноса и макар че коремът й закъркори при вида на онова, което приличаше на сандвич с яйчена салата, Тей застина нерешително.
- Какви са яйцата в салатата?
- Може да са всякакви. На русалка. Харпия. Дявол.
Тейла подозираше, че той просто я дразни, но това нямаше никакво значение. Тя не беше в състояние да сложи в устата си дори малко парченце, докато не зададеше въпроса, който се въртеше в главата й от момента, в който се събуди.
- И така, хм, къде точно се намирам? И какво смяташ да правиш с мен?
- Ти си в Централната Подземна Болница. И както се досещаш, ние не сме специализирани в лечението на хора. Местоположението ни е засекретено, така че по добре не питай.
- ЦПБ? Нещо като съкращение на политическа партия? О, супер. - Доктор Без-Чувство-За-Хумор я погледна с нищо неизразяващ поглед и Тейла въздъхна. - Как се озовах тук?
- С Бърза помощ. Имаме и такова отделение.
- Ама, разбира се! - Тя искаше да си спомни поне някакви откъслечни детайли от пътуването си до болницата, но паметта й сякаш беше пропаднала в огромна черна дупка. -А как е Круентусът? Умря ли? !
- Днес го изписват.
Яростта закипя у нея и изгори вътрешностите й подобно на киселина.
- Той уби приятелката ми.
- А твоите колеги убиха много от моите приятели - парира я докторът.
Тейла стисна зъби и се опита за вземе контрола над емоциите си. Ако трябваше да бъде честна, никога не беше смятала Джанет за своя приятелка. Преди много години се беше научила да не се привързва към хора, които всеки ден рискуваха живота си. Но ако той искаше да поговорят за загубите, то тук тя би могла да говори с него на общ език. Сега трябваше да се държи по-умно. А по-умно означаваше да мисли с главата си. Тей се надяваше Пазителите вече да бяха открили тялото на Джанет. Само при мисълта, че боец на Егида се разлага някъде в канализацията, стомахът я присвиваше.
- Е, и къде се учите, за да работите тук? Защото не мисля, че много от вас ще успеят да се промъкнат незабелязани на урок по анатомия.
Пейджърът му завибрира, но лекарят не го погледна.