- Всеки в човешки облик може да учи в обикновено медицинско училище. Аз например имам диплом с научна степен от Харвард. А вече дипломираните специалисти учат другите.
Той прокара пръст по медицинската емблема, избродирана на джоба на униформата му, сякаш се опиваше да убеди себе си, че говори истината. Всъщност тя сама възприе този символ като медицински. Вместо обичайните глупости с крила, около които се бяха увили две змии, се виждаше зловещ на вид кинжал. А гадините, увити около него, изглеждаха така, сякаш всеки момент можеха да нападнат и ухапят. Покритите с пера крила бяха заменени с крила на прилепи, върху които се забелязваха фигури, подобни на татуировката на ръката на доктора. Тей се намръщи. Тя беше виждала този символ и преди...
Медальонът му.
Дизайнът на медальона абсолютно точно повтаряше бродерията върху униформата му.
- Това е малко видоизменен кадуцей - отговори той на неизречения й въпрос. Тейла отмести поглед от избродираното, защото в съзнанието й нахлуха картини на това как медальонът ласкаеше кожата й, докато демонът се движеше в нея. - Дизайнът го изработи моят по-малък брат. Не можехме да използваме човешки медицински символи.
-Аз все още не мога да разбера по какъв начин демоните се изхитрят да постъпят в медицински университет. Нима за това не трябва да имат диплома от колежа или - ей, тази идея трябва да я патентовам! - да докажат, че са хора?
-Не всички, които изглеждат като хора, са такива, Тейла. Приятелите на върха могат да помогнат за всичко. Дори да устроят в медицински университет демон, който не е израснал сред смъртни.
Самата идея, че демоните можеха да обединят усилията си, за да направят нещо нормално, а не чудовищно зло, изобщо не се побираше в главата й. И поради това тя почти забрави, че той не беше отговорил на втория й въпрос. Почти.
- И? Какво ще стане сега с мен? Смяташ да ме оставиш тук, завързана за леглото и да ме използваш в качеството на сексуална играчка?
- Трябва да ти напомня, че точно ти се молеше за секс с мен. Не обратното.
Ето, той пак се върна към ненужни спомени!
- Е и какво? Ти не можа да се съпротивляваш на ранена, слаба жена, бълнуваща за секс ли?
В погледа му проблесна нещо горещо, на което тялото й отговори с неуместна вълна от топлина.
- Смятай го за особеност на моя вид. Аз не можах да окажа съпротива на аромата на тялото ти. Ти имаше нужда. Аз откликнах.
- Но не можа да я удовлетвориш. - Жестоката нападка беше разчетена на това да му причини болка, тъй като тя не можеше да го засегне по друг начин. Но мъжът само леко се намръщи.
- Сигурно е нещо с организма ти. Мога да направя анализи... да опитам отново...
- Не! - На Тейла й беше интересно дали той щеше да може да усети с обонянието си, че тя няма дезодорант. И беше наясно защо не можеше да достигне до оргазъм, но не смяташе да му се доверява. - Просто ми отговори на въпроса. Какво смяташ да правиш с мен?
Докторът най-накрая погледна пейджъра си, след което отново премести очи върху нея.
- Някои от колегите ми искат да те вземат оттук и да те измъчват, докато не проговориш. - Начинът, по който го каза -ей така, между другото, като нещо, което се разбираше от само себе си - я уплаши много повече, отколкото самото съдържание на думите. - Аз не бих искал да го направят. Прекалено много сили изхабих, за да те спася.
Тей остави загадъчния сандвич, осъзнала, че определено няма да го яде.
- Аха, разбирам! Мъчения и убийство след всичките ти усилия би било равносилно на пълен провал.
- Тогава ми дай нещо, Унищожителке на демони.
- И какво? Ще ми разрешиш да изляза през централния вход с валсова стъпка ли?
- Ще направя всичко, за да не те измъчва никой.
- Ако смяташ, че ще ти кажа дори думичка за Егида, явно си надрусан. - Тей погледна към ръцете си. - Къде е пръстенът ми?
- Взет е като частично заплащане на лечението ти.
- Ти... си копеле - прошепна тя. - За мен той е безценен.
Пръстенът принадлежеше на майка й. Стъпвайки в редиците на Егида всеки Пазител си избираше някакво ювелирно украшение, нещо лично - пръстен, часовник или медальон - и върху този предмет се извършваше магическо заклинание.
- Болшинството от онези, които Егида ми отне, също бяха безценни.
Страхотно! Направо великолепно. Ако на враговете им се отдадеше да изяснят по какъв начин действаше магията, затворена в пръстена, и с какви допълнителни сетива даряваше носещия го, демоните можеха да намерят начин да неутрализират заклинанието на Егида.
Стиснала ръце в юмруци, Тейла бе прекалено заета да проклина заклинанието против насилие на болницата.