Нищо няма да ти кажа.
Разкажи ми за родителите си.
Тя премигна, изненадана от смяната на темата.
- Защо?
-Ако не искаш да ми разкажеш за Егида, разкажи ми за себе си. Няма да навреди на никого.
Сигурно това беше някакъв номер, но Тей не виждаше нищо лошо в разказа за хора, починали отдавна.
-Никога не съм познавала баща си. Мама умря, когато бях на шестнайсет.
- А ти изобщо виждала ли си баща си? Дори на снимка?
-Що за въпрос пък е това? И макар че това не е твоя работа - не! Дори мама нито веднъж не ми е казвала името му.
Тейла се съмняваше, че майка й знаеше името на мъжа. Била е на хероин, когато е родила Тейла, така че неин баща можеше да бъде всеки неудачник, с когото майка й се беше чукала за поредната доза.
Хелбой стоеше със замислено изражение на лицето сякаш разказът й му беше интересен. Сигурно целият му живот беше оскъден откъм събития и се състоеше само в лечение на демони и секс с човешки пациенти.
- Как умря майка ти?
Спомените, с които Тейла дълги години се бореше, се събудиха и започнаха да се гърчат в главата й, подобно на жив организъм. Тя дори не се постара да сподави яростта си. Горчивината беше толкова приятна на вкус, а Тей се нуждаеше точно от това напомняне защо трябваше да ненавижда този мъж.
- Беше убита - изрече тя. - От демон.
Нанси Ален не смяташе да отнема живота на мъжа, стоящ в пресечната точка на сенчестия тротоар и тъмната алея, макар че той заслужаваше смърт поради собствената си глупост. Скъпото му палто, панталоните и обувките му само дето не крещяха: „Ограби ме, пребий ме, а след това ме наръгай с нож някъде в корема!“.
Не, тя нямаше да го убие. Съветът на Вампирите беше издал ясни указания относно убиването на хора, както и съвети към повечето видове демони. И макар че според тези утвърдени правила тя имаше право на едно убийство на месец, Нанси отдавна не беше убивала никого.
Може би това нежелание да отнеме живот беше свързано с факта, че до превръщането си във вампир, тя работеше като медицинска сестра. И може би защото рядко изпитваше онова удоволствие, което изпитваха вампирите в момента на смъртта на жертвата си.
Тя просто не беше склонна към някакъв вид зависимост, ако не се вземеше под внимание страстта й към шоколада.
Но дори да се случеше да убие, жертвите й бяха копелета, биещи жени, или такива, които блудстваха с деца; такива, които заслужаваха смърт. Ето от това изпитваше кеф. За нещастие, вече не се хранеше и с негодници. Те имаха склонност да се напиват или да се друсат с наркотици и по тази причина, след такава храна, тя сякаш ходеше в мъгла няколко дни. Пушачите бяха още по-лоши - кръвта им беше отвратителна на вкус, а и след това Нанси получаваше страхотен главобол.
Нейният предполагаем донор пъхна ръце в джобовете си, докато наблюдаваше за движението по пътя, на две преки от него. Вероятно в очакване кога ще дойдат да го вземат. Изглеждаше така, сякаш се беше запътил към една от модните вечеринки, устройвани в Манхатън - с отровносини коктейли, струващи повече, отколкото тя изкарваше на месец като медсестра.
Нанси се усмихна и се насочи към мъжа. Бедрата й се поклащаха под прилепналата яркочервена рокля, която почти не прикриваше нищо, но която привличаше погледите както на мъжете, така и на жените. Беше се преоблякла още в болницата, защото правилата бяха такива. Всъщност Нанси не се обличаше толкова предизвикателно.
Тя се усмихна на мислите си и внезапно се зарадва, че беше решила собственоръчно да си набави храна, а не да извършва поредния набег на болничния запас от кръв. Ейдолон не възразяваше, когато сътрудниците му от време на време изпразваха по пакет, но тази седмица Нанси вече бе изпила две банки втора отрицателна, защото просто я домързяваше да излезе на лов.
- Такси ли чакате? - попита тя и нейният бъдещ аперитив трепна и се обърна. - Аз извиках преди час, но колата така и не дойде. А трябва да попадна на една вечеринка...
Мъжът я изгледа намръщено. Може би не беше толкова глупав, колкото изглеждаше. А и беше много привлекателен... Кестеняви коси, почти до раменете, пълни устни, леко набола брада. Може би щеше да го чука, докато се храни. Шейд не винаги имаше време за едно бързо чукане в склада на болницата, а Рейт я избягваше сякаш беше прокажена.
А що се касаеше до Ейдолон... Нанси беше готова дори да плати, само и само да обвие крака около него. Жалко, че той беше грешка на природата - единственият в историята демон-Семинус, който не чукаше всичко живо, което се движеше. А и доколкото тя знаеше, той търсеше удоволствието си извън пределите на болницата. Никой не беше чувал Ейдолон да прави секс с някого от персонала и никой не го беше изненадвал в такава ситуация.