Непознатият обходи с поглед тялото на Нанси и тя усети как той се отпусна, макар че около него продължаваше да витае някаква мрачна, отвратителна енергия. Може би той беше Тъмна Душа - убиец на себеподобните си. Сериен убиец? А може би социопат? Тъмната му енергия не беше много силна - поне досега не беше убил никого, но все един път щеше да го направи.
Може би тя трябваше да постъпи с него така, както той заслужаваше. И да направи услуга на човечеството.
- Можем да отидем заедно, ако ти платиш пиенето - той пристъпи по-близо и докосна лакътя й.
- С удоволствие.
Поглеждайки зад гърба му, Нанси провери улицата. Наблизо преминаваха автомобили, вървяха хора. Никой не им обръщаше внимание. Усетила как устата й се пълни със слюнка, тя избута мъжа в пресечката и притисна гърба му към стената на сградата. Той изръмжа и се опита да извади ръце от джобовете на палтото си.
Зъбите я заболяха и започнаха да пулсират в такт с пулса, туптящ във вената на врата му. Нанси се повдигна на пръсти, заби зъбите си дълбоко във врата му и зачака мъжът да престане да се съпротивлява; все пак тя беше по-силната.
Убождането на врата й с остра игла беше напълно неочаквано. Както и ударът с коляно в слабините.
Мъжът с тъмна душа отдръпна главата й от гърлото си и захвърли Нанси на тротоара. Обхваналата я слабост превърна крайниците й в безполезни и я остави на милостта на наведения над нея мъж, чиито очи светеха от ярост.
- Гадна кръвопийца! - Той вдигна ръка и я притисна към следите от ухапване на гърлото си. И ако сърцето й все още туптеше, то от вида на пръстена му, обърнат така, че тя успя да види гравираното заклинание на Егида, със сигурност би спряло. - Знаеш ли колко са готови да платят хората, за да получат органи от вампир? Време е да пожънеш онова, което си засяла, кучко.
Мъжът се усмихна и за пръв път, откакто беше превърната във вампир, Нанси изпита страх.
Четири
На практика, Ейдолон нямаше нищо против мъченията. Както болшинството демони. Освен това в задълженията ма предишната му работа влизаше причиняването на болка, както и проверка на фактите, дали наказваният си я заслужаваше.
А и, разбира се, той уважаваше измъчванията като вид изкуство - истинският майстор би бил в състояние безкрайно дълго да поддържа живота в жертвата, а онези, които бяха изучавали медицина, разбира се, знаеха как да причинят максимум болка като прилагат минимум усилия. Така че, да, на някакво първобитно ниво Ейдолон се наслаждаваше на беседата с колегите си. Но някъде дълбоко в душата му, част от него, изстрадала изграждането на ЦПБ от самата идея до третото крило със серни вани, с голямо удоволствие би се наслаждавала на процеса на изцеляването, а не на разкъсването на части.
- Аз имам идеалното място за измъчване на тази егидовска подлога - произнесе Юрий и вдигна крака върху счупения диван. - Моето подземие подхожда за това просто великолепно.
Ейдолон не можеше да не се съгласи. Беше му се налагало да се отбие до подземието на триетажната къща на Юрий. И макар Ейд съвсем да не се шокира от откритието, че този шифтър-хиена е страстен поклонник на БДСМ, все пак се удиви, видял размерите и съдържанието му.
- Ти нали не искаш да изцапаш с кръв своя блестящ от чистота гумен под?
- После ще го измия с маркуча.
Ерес - Лъжовен Ангел, която получаваше истинско удоволствие от способността си да кара хората да мислят, че е истински ангел - изблъска краката му настрани, освободи си място, седна и отпи глътка от студения си чай.
- Така, така, Юрий... И колко често ти се случва да миеш пода?
- Два-три пъти на седмица. И там не винаги има кръв. Вазелин, мед, урина...
Ейдолон кръстоса ръце пред гърдите си и опря бедро на кухненския плот.
- Мило.
Юрий сви рамене.
- Жените почти винаги сами се съгласяват на това.
- Унищожителката не е от тях.
- В това е зацепката. Аз ще я накарам да проговори. Ако повиси няколко часа на бодливата тел, докато я обработвам с камшика, ще ни се разкрие всичко, чак до вътрешностите си. - Той се усмихна и леко оголи кучешките си зъби. -Които много лесно могат да бъдат измити от пода.
Ейдолон се обърна към вратата, дочул тихо изръмжаване. Там стоеше Рейт, с горящи в златно очи.
- Защо никой не ме е предупредил за събранието на персонала?
Юрий дори не го погледна, докато му отговаряше:
- Защото не се числиш към персонала, мекотело.
- Това е неофициално събрание, Рейт - обясни Ейдолон, преди брат му да се нахвърли върху главния хирург.