Рейт беше облечен в дънки с ниска талия и тениска с Джими Бъфет. Вампът-Семинус проблесна със зъби и влезе в стаята. Ейдолон беше наясно, че гневът му изобщо не беше свързан с това, че не го бяха известили за събранието.
- Вие нали не възнамерявате да измъчвате малката убийца? - Рейт си взе чаша за еднократна употреба и се насочи към кафемашината.
- За някои неща съм съгласен с Рейт - произнесе Ейдолон. - Няма нужда да я измъчваме, за да получим информация. По-добре да й разрешим да излезе оттук и да я наблюдаваме.
И не само да я наблюдавам. Да я докосвам, да я опитам, да я взема... Мисълта премина през мозъка му, съпроводена от образа на голата Тейла, извиваща се под него. Той би се движил в нея дълбоко, рязко... и тя, най-накрая, би достигнала до оргазъм дори ако за това трябваше да правят секс часове наред.
Неотдавнашното фиаско все още го гризеше, призовавайки го към основния му инстинкт, който го караше да иска да опита отново; да взема Тейла пак, и пак, докато не останеше никакво съмнение, че вчерашната случка беше просто досадна случайност.
0, Богове, явно губеше разсъдъка си!
-Значи това е твоят план? Да я шпионираш? - и Юрий забели очи. - Ама че скука!
-Това ще отнеме прекалено много време - поддържа го и Ерес. - Юрий има верига с шипове... - Тя потръпна и Ейдолон долови аромата на желанието, от което неговото собствено буквално скочи с няколко деления нагоре. Буквално. - Аз бих казала, че нежната човешка кожа просто няма да може да устои.
Рейт захвърли все още пълната си чаша в мивката, като при това опръска и стената, и плота.
-Вие можете да се пребиете един друг до пълна каша, но няма да измъчвате жената. Убийте я или я пуснете, но никакви изпечени крайници, одрана кожа или увесване на куката. Това ясно ли е?
Юрий скочи на крака, като почти изби чашата от ръката на Ерес.
- Теб кой те е назначил на главен? Затвори си шибаната уста и се върни в дупката, от която си изпълзял.
Надписите по стените започнаха да проблясват и да пулсират. Ако не беше заклинанието на „Убежището“, в стаята отдавна щеше да има кълбо от вкопчени едни в други нокти и зъби. Вместо това Рейт се взе в ръце, като продължаваше да стиска и отпуска юмруци, и се усмихна.
- Ейд, ти каза ли им, че тя е наполовина демон?
- Тя е какво?
- Наполовина демон - повтори той, разтягайки думите.
- Ами ти знаеш - когато един от родителите е човек, а другият-демон. Кретен!
Юрий объркано премести поглед върху Ейдолон.
- В Егида работят само хора.
- Винаги сме смятали така. И не мисля, че Унищожителката го знае. - Миналата вечер Ейдолон искаше да й каже.
Поне дотогава, докато Тей не разказа, че майка й е била убита от демон. И да й каже в този момент, че баща й може би е бил демон, му се стори много неблагоразумно. - Макар че скоро ще узнае. Демоническата й ДНК се е активирала и на жената ще й трябва помощ, за да оцелее. Можем да почакаме, докато тя сама дойде при нас и да се опитаме да я примамим на наша страна. Тогава ще имаме нещо много безценно - свой шпионин в редиците на Егида.
Няколко минути Юрий осмисляше чутото, след което тръсна глава.
- Нашите събратя умират, разчленени от някакъв касапин. И в това е замесена Егида. Ние не разполагаме с време.
- Той проблесна с очи и се усмихна, оголвайки зъби. Ейдолон отново усети аромата на възбудата, но този път мускусен, с горчива нотка. - Унищожителката ще изглежда много добре във вериги. Цялата една такава безпомощна и окърва-вена...
Очите на Рейт станаха отново златисти и само Ейдолон разбираше защо.
Преди около осемдесет години мъченията бяха довели Рейт почти до смърт; участ, което техният баща не беше избегнал. Татенцето, според всички факти напълно полудял, си беше платил за своята мания по майката на Рейт; за това, че я беше изчукал и забременил, докато клетата е била в процес на трансформация от човек във вампир и я беше държал заключена до самото му раждане.
Рейт напълно беше заплатил на вампирите за греховете на баща си. Дори можеше да се каже, че татенцето им се беше отървало леко. Докато Ейдолон и Шейд знаеха, че с брат им не беше така. Нали точно те бяха събирали Рейт късче по късче, в буквалния смисъл на тази дума, след като го бяха намерили завързан в склад в Чикаго. Там ги беше отвела болката на Рейт, която Ейдолон и Шейд използваха като маяк, защото я чувстваха като своя.
Ако само го бяха намерили по-рано... Само че Шейд, Ейдолон и Роуг, срещнали се много години преди това, решиха, че ако иска, Рейт сам ще дойде при тях. Ако Ейдолон знаеше, че той не се беше появил в Ню Йорк, защото собствената му майка двайсет години го беше държала като пленник, докато младежът не беше избягал, то той сам би се явил за него. Вместо това Рейт бягаше, докато вампирите не го бяха хванали в Чикаго. И тогава вече беше прекалено късно.