Преди да започне нов спор, Ейдолон измъкна брат си в коридора.
-Ейд, не им разрешавай да направят нещо подобно.
- Няма.
-Дай аз да я убия. Дори точно сега.
-Не - отряза Ейдолон. Но след малко, усетил, че Рейт предлага да я убие просто от милосърдие, а не защото самата идея му допадаше, си пое дъх, за да се успокои. - Аз не се шегувах, когато казах, че можем да я използваме.
Рейт направи рязко движение с глава, за да отметне косата си назад.
- Старче, ако не си забелязал, всички в тази болница горят от желание или да я измъчват, или да й прережат гърлото. Затова, каквото и да планираш, направи го по-бързо.
Вратата в стаята на Тейла се отвори с грохот и вътре нахлу Хелбой. Той продължаваше да изглежда до неприличие сексуално и по човешки - със светлокафяви панталони и черна риза, която прилепваше към тялото му в раменете и се вталяваше в кръста, като не скриваше развитите мускули на гърдите му.
- Изписана си - и той хвърли върху краката на Тей зелени болнични дрехи.
- Какво, няма дори да поздравиш ли?
Той съсредоточено развързваше китките й.
- Не разполагаме с много време. - Освободи и глезените й само с едно бързо движение на ръката си. - Обличай се!
Тей погледна към дрехите.
- А какво стана с моите.
- Разрязани са.
- По дяволите! - Членовете на Егида получаваха компенсация за имущество, унищожено в сблъсъците с демони, но следващата сума щеше да бъде изплатена едва след четири месеца. А Тей беше на границата на закъсването за налични средства.
Тя стана от леглото и оттеклите й мускули започнаха да протестират, изпращайки сигнали за схващане и болка.
-Единственото упражнение, което Тейла правеше от - колко дни вече? - нямаше как да прецени, когато в стаята нямаше прозорци - беше разходката в окови до банята, за да си вземе душ и да си измие зъбите. Нищо чудно, че тялото й в момента изказваше недоволството си от този факт. Тей не помоли Ейдолон да се обърне, докато се обличаше - не беше от скромните, а и докторът беше видял и пипнал на практика всеки сантиметър от тялото й; както отвън, така и отвътре. Хелбой я гледаше толкова втренчено, че тя не сдържа, и след като обу бикините си, попита:
- Наслаждаваш се на гледката ли?
Ако жената смяташе, че е думите си ще го накара да се засрами и обърне, дяволски грешеше. Ейдолон я погледна право в очите и отсече:
-Да.
- Кълна се, никога не съм срещала толкова досаден демон като теб.
- Ами ти все още не си се запознала с най-малкия ми брат.
- О, добре! Още един, когото трябва да убия - Тей затегна връзките на панталона си. - Между другото, къде ми е оръжието?
- Ти наистина ли си мислиш, че ние ще ти го върнем, за да продължиш да унищожаваш себеподобните ни?
Да, определено глупав въпрос, и - о, Боже! - началството щеше да се вбеси, след като узнаеше за тази загуба.
- Ботите ми, и те ли са срязани?
- Напълно негодни са. Ще вървиш боса.
- Пръстенът ми?
- Вече ти обясних...
- Да, да. Майната му! Ако това беше човешка болница, с такова удоволствие бих те ударила - измърмори Тейла. Пръстенът й трябваше не заради затворената в него магическа мощ; тя и без това имаше великолепен слух и способност да вижда в тъмното, както и дар да гледа през покривалото на невидимост, което не разрешаваше на обикновените смъртни да виждат демоните. Но, дяволите да го вземат, Тейла не искаше у демоните да остане нещо, принадлежало на майка й.
- Побързай!
Тя с неохота го последва в коридора.
Ако не се вземеше под внимание това, че в основата на стените бяха забити халки, а на места се срещаха метални клетки и носилки, то подът на коридора навсякъде беше черен, а сивите му стени - изписани както в стаята й. Чуваха звуци на медицински уреди; недалеч някой, или нещо, Плаваше отвратително скърцане сякаш метал стържеше по метал. Тейла с труд успя да сдържи тръпката си. Ако Замъкът на Дракула беше изчукал обикновена болница, то тази беше копелето, пръкнало се от подобна връзка.
-Къде отиваме?
-На паркинга.
- На паркинга? - Това звучеше доста нормално.
-А ти какво очакваш? Че ще изчезнем оттук по огнена река ли? Или може би с впряг от Адски песове?
Тейла усети, че се изчервява, защото си мислеше точно за нещо подобно.
-Не.
- Имаме няколко изхода за пациенти, но всички те водят до територии, които не са в приятелски отношения с Егида. Затова, ще те отведа до дома ти.
- С автомобил?
- Само защото огнената ми каляска в момента е на ремонт.