- Няма нужда да бъдеш толкова язвителен. - Тя се задържа пред редицата от черепи на стената. Някои от тях приличаха много на човешки, но други определено принадлежаха на демони; по формата на костите и странните зъби можеха да се различат повече от дванайсет вида демони. - Как ти се отдава да държиш това място скрито и далеч от хорските очи?
- Ще ти разкажа, ако ти ми обясниш как Егида крие главния си офис от демоните.
- Добър опит.
Свили зад ъгъла, едва не се блъснаха в демон Copa. Ейдолон хвана Тейла за лакътя и прошепна в ухото й:
- Стой тихо и направи вид на отчаяна.
Отчаяна ли? Никакъв проблем. Освен това нещо в гласа му намекваше, че ще е по-добре да не спори. Тей нямаше избор, освен да се довери на Хелбой.
Да се довери на демон? Само мисълта я караше да се втресе.
Кожата на Copa, с цвят на сангрия, стана още по-тъмна - почти черна, като изсъхнала кръв - когато демоницата се втренчи в Ейдолон и започна да мига с клепачи, като напълно игнорира Тейла.
- Аз бих казала, че много съжалявам, докторе - измърка демоницата. - Но щях да излъжа, ако кажа, че не исках да се блъсна във вас.
Опашката й се обви около краката му, подобно на игриво котенце, и преди Хелбой да успее да каже нещо, Copa продължи пътя си. Този вид демони винаги напомняше на Тейла анимационните секси дяволчета, които седяха на раменете на хората.
- Тя е... интересна.
- Новата медсестра.
Двамата вървяха с бързи крачки по слабо осветения коридор, който сякаш беше още по-тъмен заради черния под. Често пътя им пресичаха медсестри или болничен персонал, които ги гледаха подозрително. Тейла поглеждаше пътьом в залите; някои бяха готови за посрещане на пациенти, а други приличаха на лаборатории... И беше много изненадана, когато видя в едно от помещенията тежести, пътеки за бягане и боксови круши. Болницата явно беше нещо повече, отколкото тя смяташе.
Най-накрая, когато преминаха от стерилната и странната част на болницата в стерилна и още по-странна част, Ейдолон забави крачка и извади от джоба си връзка ключове.
- Къде сме? - Тей прокара пръст по лапата на приличаща на горгуля статуя, охраняваща проход с арка.
- В административния корпус. Право напред е изходът на паркинга.
Звукът от стъпките му отекваше с ехо по коридора, докато преминаваха покрай неголеми кабинети и стаи, разделени на отсеци, както във всеки един от обикновените офиси, които тя беше виждала по телевизията. И не би се удивила никак, ако зад бюрата седяха хора в костюми.
- Къде е кабинетът ти?
- По-напред по коридора, вдясно. Трябва да погледна нещо.
Влязоха в стаята и вратата зад гърбовете им се затвори е тихo щракване.
Ейдолон веднага започна да пуска щорите на прозорците, които гледаха натам, откъдето бяха влезли.
С няколко натискания на бутоните по клавиатурата, върху монитора се появи изображение от камерите за наблюдение на подземния паркинг.
-Там няма никого. - Хелбой изключи монитора. - Moжем да тръгваме.
-Една секунда - изрече Тейла и се отвърна от него.
Паркинг за служещи... В болница за демони...
В това нямаше смисъл; просто не се побираше в главата И. Тейла имаше усещането, че беше прочела цяла книга от корица до корица, но не беше запомнила нищо, освен първа и последна глава. Беше прекарала последните осем години oт живота си като изучаваше демоните, методите на преследването им, как да им противостои и как да ги убива.
Нито един от уроците на Егида не я беше подготвил към участието й в шоуто Животът на демоническия лекар - такъв, какъвто е. Предполагаше се, че демоните трябваше да живеят в канализацията или в някакво друго огнено измерение. Те не ходеха на работа. Не спасяваха живот. Демоните изтезаваха, измъчваха, изнасилваха и убиваха.
Разбира се, имаше и изключения; онези, които в Егида наричаха адски изчадия с бели якички - демони, маскирани като хора и живеещи сред тях, за да получат мощ, сила и способност да манипулират смъртните. Но те не бяха толкова много. И под тяхната човешка обвивка се криеха уродливи същества с нокти и зъби, както у всеки друг демон.
-Унищожителке? - разнесе се до нея гласът на Ейдолон; толкова близо, че дишането му размърда кичур от косата й. „Как успява да се движи толкова тихо?“ Или може би си се движеше нормално. В последно време с Тейла често се случваше нещо подобно... губеше сила, слух, а понякога дори губеше способността си да различава вкусовете.
И нещо много по-лошо от това - създаваше се впечатление, че либидото й излизаше извън контрол. Дори сега Тейла усещаше възбуда от близостта на Хелбой. Тя се отдръпна, но ръцете на Ейдолон се отпуснаха върху раменете й и я обърнаха.