- Какво искаш? - изрече тя.
- Защо спря така изведнъж? - В тъмните му очи беше застинало подозрение. - Моят брат смята, че пребиваването ти в болницата може да се окаже капан. Прав ли е?
- Ти си параноик.
Ейдолон притисна Тейла към стената, удържайки я със собственото си тяло така, че тя едва можеше да се помръдне.
- Аз съм внимателен, но не съм чак толкова търпелив, така че отговори на въпроса!
- Не съм спряла. Просто главата ми се върти от всичко това. Доволен ли си? - и Тей яростно го изгледа. - А ти какво, - свършваш, когато насилваш жена ли?
- Аз свършвам, когато вземам жена. Ти не свършваш, нали?
- Млъкни!
- Имаш проблеми с мъжете? А с жените?
Когато жената яростно си пое дъх, Ейд се усмихна, и от тази насмешка Тейла затрепери от безпрекословното женско осъзнаване на неговата привлекателност, която не обръщаше внимание на истинската му същност.
- Била ли си и с жени?
Тейла поклати глава, но не много убедително. Да, тя не стигна до края, но разочарованието й от невъзможността да получи оргазъм с мъж я беше подтикнало към експеримент: дали щеше да успее да свърши от докосването на жена.
Няколко унизителни минути насаме с бисексуална Пазителка й бяха доказали, че проблемът й изобщо не се коренеше в половата принадлежност на партньора й.
- Откъде такъв интерес към сексуалния ми живот?
Ейдолон наведе глава към врата й и дълбоко вдъхна.
- Ароматът ти е толкова тежък, вълнуващ...
О, Боже! Тей се опита да отстъпи от притегателното му присъствие, но докторът само засили захвата си.
- Ти така и не ми отговори - напомни му Тейла, вложила във въпроса си цялата си воля. - Откъде такъв интерес към сексуалния ми живот?
Горещото му дишане затопли врата й, когато Ейдолон заговори с глас, пълен с еротични обещания.
- Защото ти си единствената за цялата история жена, коятo не можа да достигне до оргазъм по време на секс със Семинус.
-Аха! Гордостта ти е наранена. - Интересно, какво беше Семинус? Тей смяташе, че знае за всички възможни демони.
-Не, ти разпали любопитството ми. - Ейдолон прокара ръце отстрани по бедрата й и започна да ги гали. Ерекцията му огромната издутина в района на копчетата на дънките му - се притисна към корема на Тейла. Тя напрегна коремните си мускули в опит да се отмести от него, но докосването на твърдата му плът към напрегнатото й тяло само подчерта интимността на контакта. - Можеш ли да си доставяш удоволствие сама? Свършваш ли, когато се галиш?
Страните на Тей пламнаха.
-Не е твоя работа.
- Значи, да. - Той плъзна ръка надолу, докато не напипа под тънката материя на дрехите й нежните гънки. - Напрано виждам как го правиш - прошепна Ейд. - Краката ти са широко разтворени, плътта ти е влажна и набъбнала, пръстите ти са покрити с нектара на възбудата ти. За какво мислиш, докато свършваш, Тейла?
- Престани - едва успя да изрече тя.
- Защо? Възбуждам ли те?
- Ти ме отвращаваш, демоне.
Ейдолон се разсмя. Дори за секунда не повярва на думите й. Тя също не си вярваше. От нарастващото напрежение между краката й, Тей искаше да се заизвива, за да усети по-плътно докосванията му. Но въпреки това не прекратяваше опитите си да се измъкне от ръцете му.
- Интересно, какво ти се струва по-отвратително: фактът, че съм демон, или това, че този факт изобщо не те вълнува, когато докосвам тялото ти?
Тейла изръмжа и вдигна коляно, но Ейдолон навреме се отдръпна и избегна удара, насочен към слабините му. Болката веднага прониза главата й и се разпространи в нея, подобно на паяжина от пукнатини при удар по стъкло.
Вратата в кабинета се отвори.
-Ад и шибани дяволи!
Притиснала длани към слепоочията си, Тейла погледна към вратата, където с каменно лице стоеше огромен мъж, който много приличаше на Ейдолон - включително до татуировката на ръката. Беше малко по-едър от него, почти с неговия ръст и тъмна, дълга до раменете коса. Черната униформа, наподобяваща военната, само подчертаваше зловещия вид на новопристигналия, който не се смекчаваше от стетоскопа, висящ около врата му. Или може би точно заради стетоскопа... Изглеждаше така, сякаш можеше с еднаква лекота да дари или отнеме живот.
- Разкарай се, Шейд.
- По дяволите! - Шейд затвори вратата, при това не толкова шумно, колкото очакваше Тейла, с оглед на външния му вид на убиец. - Какво правиш с нея?
- Рейт ти е казал, иначе нямаше сега да си тук.
- Проклятие, Ейд, и аз съм длъжен да участвам в приемането на решения. Това е и моя болница. - Шейд тръгна към Тейла, която инстинктивно се приготви да отрази атаката. - И аз имам право на собствено мнение по въпроса как да се избавим от Унищожителката и давам гласа си за варианта на Юрий.