Да се избавят ли?
Ейдолон се придвижи към Тейла и застана между нея и брат си.
- Рейт е против това решение.
- Да, но той иска смъртта й. И теб откога те е грижа какво иска Рейт?
- Стига, братко! Ще си поговорим после - отряза го Ейдолон рязко и предупреждаващо.
За секунда на Тей й се стори, че Шейд обърна внимание на предупреждението, но миг след това видя как той подуши въздуха; ноздрите му затрепкаха, а очите му - малко потъмни от тези на Ейдолон - придобиха цвета на разтопено злато.
- Невероятно! Можех да очаквам това от Рейт, но от теб? - и той потръпна от отвращение. - Вземам си думите обратно. Дори Рейт не би се докоснал до тази егидовска курва, освен ако не трябва да убие кучката.
Тя не успя да се обиди. Юмрукът на Ейдолон се вряза в лицето на демона. Разнесе се хрущене и върху стената плисна кръв. Тейла с любопитство наблюдаваше как боята попива гъстата течност подобно на гъба.
-Това е моята болница и последната дума е моя. - Ейдолон с такава сила стисна челюсти, че тя чу пукането им. - Никой, освен мен, няма да се докосне до Унищожителката.
-Егидовската курва ти е благодарна за това - измърмори тя, но изглежда демоните не я чуха.
-Ти си дяволски твърдоглав. - Шейд притисна към кървящия си нос опакото на дланта си. - Ти повече не си Носител на Справедливостта, Ейд. Не е задължително да играеш по правилата.
Изглежда напрежението беше спаднало и Ейдолон погледна към брат си.
-Дори не можеш да си представиш колко искам всичко да е толкова просто.
-Това е от с ‘генезиса, нали? Той ти обърква главата и влияе на разума ти?
Последва дълга пауза, след което Шейд отвори уста, за да добави нещо, но Ейдолон го спря, като положи длан върху скулата на брат си. Това напомни на Тейла за сцена от Сmap Трек - филма, който тя веднъж гледа - в който Спок се опитваше да проникне в съзнанието на някакво момиче от Вулкан. Шейд затвори очи и след няколко секунди кръвта престана да капе от носа му. Тейла се чувстваше като воайорка; искаше да се обърне, но не можеше. Как при братята се получаваше толкова бързо да преминат от кървава схватка към проява на родствени чувства?
Пулсиращата болка в главата й най-накрая утихна и тя се откашля:
- Хей, този хомо-трогателен момент свърши ли? Защото ми е интересно как Слугата на Мрака под номер Едно успя да удари Слугата на Мрака под номер Две, без да получи повреда на черепа?
Устните на Ейдолон трепнаха в усмивка.
- Малко видоизмених заклинанието на „Убежището“, затова то не действа върху мен и братята ми.
- Тоест, вие можете да пребиете тук всеки, когото си поискате?
- Не. Само един друг.
Нима те толкова често размахваха юмруци, че дори бяха изменили заклинанието заради това?
- Да растеш в едно семейство с вас, сигурно е било весело. - Такъв живот определено не би наподобявал на този в приют; такъв който тя познаваше не откъм добрата му страна.
Шейд отстъпи от брат си и й хвърли поглед, изпълнен със злоба.
- Не сме расли заедно. - После се обърна към брат си.
- Нанси не дойде днес на работа. И не си вдига телефона. Бъди внимателен!
Ейдолон кимна, отвори вратата и брат му излезе. След което се обърна към нея и каза:
- Да вървим Унищожителке. Ще те заведа у вас.
Пет
Двамата пресякоха без повече приключения подземния Паркинг. Но едва седнали в сребристото, скромно на вид спортно БМВ, Ейдолон сложи в ръката на Тейла някакъв камък. И в същия миг тя ослепя напълно. Въпреки че напрегна цялата си воля и желание, не можеше да разтвори пръстите си.
Кожата й стана лепкава от пот.
- Какво направи с мен?
- Действието на камъка е само временно. Ще взема артефакта веднага след като се отдалечим от болницата.
Автомобилът потегли и притисна Тейла към седалката -машината явно се движеше по наклонената рампа към излаза на паркинга. След като БМВ-то излезе на равна повърхност, Тей се замисли дали заклинанието на „Убежището“ все още беше в сила, но после реши, че не е много удачна идея да се сбие с Ейдолон докато той шофираше, а тя беше сляпа.
В миришещото на скъпа кожа купе настъпи тишина. Тей започна да потропва в такт с крак. Потропа с пръсти по подлакътника. Прехапа устни.
Всичко, за което се сещаше, само и само да съхрани дишането си равно и спокойно, макар че й се искаше с всички сили да се бори с тъмнината, тишината и неизвестността.
- Трябваше да ти бия успокоително.
- Уверена съм, че скоро ще съжалиш, че не си го направил. - Например, когато му прережеше гърлото при първа възможност.