- Вече съжалявам.
В този миг на Тейла ужасно й се прииска да го изпепели с поглед.
- Не съжаляваш ли за още нещо? Че ме спаси? Не мога да разбера, защо не ми разреши да умра?
- Аз съм лекар.
- Глупости.
- Не съм лекар?
- Ти си демон, умнико, така че само не ми казвай, че Хипопотамовата клетва означава нещо за теб.
- Хипократовата. И да, не означава.
- И първо, това беше сарказъм, а второ - ти не отговори на въпроса ми.
Тей усети как автомобилът рязко се поднесе на завоя и Ейдолон се напрегна по-силно, отколкото трябваше при тази маневра.
- Аз не съм задължен да отговарям на въпросите ти.
- Боже! - промърмори тя. - Ненавиждам демоните.
Ейдолон се изсмя и Тей потръпна от този звук.
- Не ти позволих да умреш, защото това би противоречило на правилата на болницата, които аз сам написах. И които не мога да наруша, ако не искам да загубя уважението на персонала си.
Звучеше като истина, но от друга страна, демоните можеха да лъжат толкова лесно, както убиваха.
- Знаеш ли какво си мисля?
- О, но моля те... - насмешливо произнесе лекарят. - Осветли ме.
Ама, че задник!
- Мисля, че ми съхрани живота, за да получиш някаква информация за Егида. От твоя страна би било глупост да изпуснеш такъв шанс.
- Да, това беше първоначалният план. Но след като не си провесена на бодлива тел в подземие с лесно миещ се гумен под, можеш и сама да се досетиш, че планът се е променил.
По тона на доктора Тей си направи извода, че част от думите му, където се споменаваше подземие с гумен под, съответстваха на действителността. Действителност, принадлежаща на единствената книга, която стоеше в дома й на рафта - поокъсан екземпляр на роман от Стивън Кинг.
- Тези изменения свързани ли са някак си с онези глупости, за които спомена брат ти? Играй по правилата, Носителю на Справедливостта? - Когато Ейдолон не отговори, Тей реши да го притисне, защото тишината буквално я побъркваше. - Кои са Носителите на Справедливост?
-Моята бивша работа. Израснал съм сред Юдициусите.
- А-а-а. Демоните на Отмъщението.
-Демони на Правосъдието - поправи я докторът. - Демоните на Отмъщението могат да призоват, без значение демон или човек, за да отмъстят. Демоните на Правосъдието служат само на други демони - Съвета на видовете. И за разлика от Демоните на Отмъщението, преди да предприемат каквото и да било, те са задължени да разгледат делото от всички страни.
Интересно. Демоните си имаха полиция.
- И какво става след това?
- Наказанието зависи от тежестта на престъплението. Но ако ние изясним, че подалият искане за наказание е лъгал, този, когото той обвинява, сам решава какво трябва да бъде наказанието на обидилия го.
- Ние? Значи ти все още се занимаваш с това?
- Не, тъй като аз не съм Юдициус и моят дар на Носител на Справедливост не ми е бил вроден. Дариха ми го, докато си стъпя на крака.
- На теб харесвало ли ти е да бъдеш демоническо ченге?
- А ти винаги ли си толкова разговорлива?
Тей сви рамене и болничната й рубашка прошумоля.
- Има ли още нещо, с което можеш да се занимаваш? Е, освен управлението на автомобил?
Последва кратка пауза.
- Ненавиждах работата си на Носител на Справедливост. Но тъй като съм израснал в дом на Юдициуси, от мен се очакваше да се занимавам точно с това. Моят вид притежава вродена дарба към медицината, затова, след като получих диплома за лекар, веднага подадох оставка от длъжността.
- Твоят брат каза, че сте израснали поотделно. Колко братя имаш?
- Всички ли? И живите, и мъртвите?
Хм-да, странен въпрос.
- Ами... И едните, и другите.
- Общо бяха четиресет и четири. - От поредния рязък завои Тейла залитна върху кожената седалка. - Останаха двама. Аз съм големият.
- Първородният?
- Не, преди мен от баща ми са били родени двайсет Семинуса, но само един е успял да преживее с ‘генезиса. Роуг беше убит преди две години. Слушай, ще млъкнеш ли, ако взема артефакта?
- В това можеш да бъдеш сигурен.
Ейдолон взе камъка от ръцете й. Следобедната слънчева светлина веднага я заслепи, както тъмнината преди това.
- Очевидно слънчевата светлина за теб не е проблем.
- Да, демоните от моя вид нямат фобия от слънцето.
Ама, разбира се, това би било признак на слабост, а със сигурност уязвимост у Хелбой нямаше. Тези мускули, квадратната челюст, очите... Всичко в него излъчваше сила. Ум. Секс. Много секс. Напомняне за това беше горещата вълна, преминала през тялото на Тей.
- Ти какво, включил си парното ли? Тук е горещо като в пещ - измърмори тя.