Ейдолон се усмихна сякаш съвсем точно знаеше каква беше причината за повишаването на температурата й.
Тейла въздъхна тежко и започна да гледа през прозореца, където хората се наслаждаваха на топлия есенен ден, седяха по уличните кафета и си говореха един с друг, като дори не подозираха за ужаса, ставащ точно под носовете им. Тя не познаваше тази част на града, през която пътуваха, но се опитваше да запомни имената на улиците. Тази дяволска болница не можеше да остане скрита от очите на хората, както и от бдителното око на Егида.
- Къде живееш? - поинтересува се Ейдолон.
- Да не мислиш, че ще ти кажа.
- Инатливка. Ами, имаш време да премислиш, докато пътуваме.
- Пътуваме закъде?
- Една от медсестрите днес не е дошла на работа. Трябва да я проверя.
- Тя е човек?
- Вампир.
Тей реши да не озвучава мислите си, че вампирката отдавна би могла да е кремирана от Пазители.
Погледна към Хелбой и се замисли дали можеше да го убие толкова лесно, колкото лесно можеше да забие кол в гърдите на вампир. Разбира се, мъжът не приличаше на слабак, но всеки демон си имаше слабо място. Може би това беше татуировката на доктора? Начинът, по които рисунъкът обвиваше силната му, мускулеста ръка по цялата й дължина... до гърлото... Тей си спомни как фигурите се преплитаха, докато Ейдолон се движеше в нея, така че с увереност можеше да каже, че тя беше част от демона. И не само като мастилото, а като продължение на загорялата му кожа. Най-уязвимото място обикновено беше някаква особеност, а Тей възнамеряваше да изясни дали това е така и в случая с доктора.
-Какво означават тези символи? - Тя не можа да се сдържи и прокара пръсти по ясните линии на връхната част на рисунъка - причудливо извити люспи по гърлото му.
От устните на Ейдолон се откъсна нисък, гърлен звук.
-Ако не искаш веднага да спра и да те изчукам точно тук, по-добре си махни пръстите.
Тей отдръпна ръката си толкова бързо, че лакътят й се удари в стъклото. Ейдолон здраво стисна волана, а кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежение. Той спря на сигнала на червения светофар и заговори с глас сякаш гърлото му беше продрано от шкурка:
- Нарича се дермоар, или родов отпечатък. Това е историята на моя род. Знакът на гърлото ми е моят собствен. Под него - този на баща ми. А под знака на баща ми - този на дядо ми... И така до края на пръстите. Когато срещнем демони от нашия вид, само един поглед е достатъчен, за да разберем какви се явяваме един на друг.
От факта, че Ейдолон можеше да проследи историята си десетина поколения назад, докато Тейла не знаеше дори името на баща си, душата й се сви. Най-вероятно той беше израснал щастливо в своето мило демоническо семейство; майка му е пекла шибани курабийки, а татенцето го е учило да кара колело. Детството на Тейла не беше толкова щастливо. В най-удачните си дни можеше да се разчита на някакво укритие за през нощта. На Рождество понякога й попадаха изхвърлените от някого играчки - други нямаше. Дните й преминаваха в борба с глада и криене от пияниците. О, да, имаше повод да се самосъжалява. Боже, тя от много отдавна не си беше позволявала да си спомня и нямаше да позволи на някакъв демон да промени това. Нямаше да го позволи на никого. Животът й зависеше от здравината на ключалките, зад които бяха заключени миналото й и хората от него. Никой нямаше право да ги отключва, особено доктор Зло, който в този момент седеше на седалката на шофьора. Ейдолон зави наляво, поради което мускулите на ръката му се напрегнаха и се създаде впечатление, че татуировката му започна да се извива. Ако докторът беше човек, Тей би прокарала език по всяка извивка от нея...
Стегни се, Тей! Концентрирай се! Тя и така се беше концентрирала, само че върху татуировката му. Определено трябваше да се вземе в ръце.
- И... хм... ти си се родил с тези знаци?
- Да, с изключение на моя собствен. Той се появи, когато достигнах до първия стадий на половото си съзряване.
- Първият стадий?
Ейдолон я изгледа със студен, оценяващ поглед; сякаш решаваше колко много информация можеше да й разкрие.
- Стадиите са общо два - най-накрая произнесе той. -Първият настъпва, когато демонът навърши двайсет години. Вторият - с ‘генезисът - когато навърши сто.
Това е от с‘генезиса, нали? Той ти обърква главата и влияе на разума ти, нали ?
Значи, ето за какво говореше Шейд. Какво пък значи Хелбой беше три и половина пъти по-голям от нея.
- Каква е истинската ти форма?
-Тази.
Тей направо зяпна.
- Ти принадлежиш към демоните, които изглеждат като модели на списание „Плейгърл“? Това не е честно.