Дори собствените й родители предпочитаха да си дават вид, че Джем беше чистокръвен демон. Когато нещо им напомняше за смесеното й произхождение, техните коментари й причиняваха толкова страдания, че тя мечтаеше да намери някой, който поне да можеше да я разбере.
Някакво сборичкване на автобусната спирка я отвлече от самосъжалението. Мъжът крещеше на хората, които чакаха там. Те се отдръпваха, мъжът отново настъпваше към тях и... изведнъж се обърна и погледна право към Джем.
- Какво гледаш, кучко? - С дръзка походка той се приближи към линейката, като цялото му излъчване показваше, че се смята за нещо повече от другите.
- Върви си по пътя, приятел - каза Кайнан; гласът му звучеше успокояващо, но в него се долавяше и предупреждение.
Мъжът извади пистолет от колана на спортните си панталони и го насочи към Кай.
- Разкарай се, готин.
Джем задържа дъха си. Тя би могла да се справи със ситуацията със собствените си сили, но за това щеше да се наложи да открие тайната, която беше най-добре да остане скрита. Приятното дай-да-се-разберем изражение върху лицето на Кай се смени с убийствено и студено. Джем изпитваше едновременно и безпокойство, и признателност за намесата му. Освен това осъзна, че за пръв път от две години, откакто се познаваха, виждаше пред себе си военния, които той е бил някога.
- Дай ми пистолета - заповяда му Кай - и ще можеш да си тръгнеш оттук сам.
- Аз не съм тъп, ти шибан...
Кайнан го удари. Рязко, така като змията се хвърля за смъртоносно ухапване. Ругатните на мъжа се смениха с хриптене, когато Кай го свали на тротоара. След секунда той стоеше над негодника, поставил крак върху врата му, а в ръцете си държеше пистолета му.
- Повикай полиция - изрече Кай със спокоен глас, докато леко разтягаше думите. Сякаш да разоръжи откачалка за него беше нещо обичайно.
Джем се втурна да изпълни командата, като закален в боя войник, следващ заповедите на командира си. Боже, тя наистина беше загубила ума си по Кайнан. Ченгетата явно не бяха далеч, защото едва беше успяла да завърши разговора си с диспечера, когато иззад ъгъла се показа патрулната кола. Полицаите попълваха документите и разпитваха свидетели около пет минути, след което качиха негодника в патрулката и потеглиха.
- Слушай, удобно е да си под ръка - каза Джем, koгато ченгетата се скриха от поглед. Джуди, която с треперещи ръце продължаваше като авторобот да слага презервативите в пакетчетата, потвърди съгласието си с кимване с глава.
Кайнан сви рамене.
- Мъжът толкова не беше на себе си, че сигурно нямаше да успее да натисне спусъка дори и да искаше.
Кай явно скромничеше, защото с постъпката си беше предотвратил истинска трагедия.
Телефонът на Джем зазвъня.
- Секунда. - Тя го отвори, надявайки се, че Ейдолон най-накрая е успял да си вдигне задника, за да й върне позвъняването. Тя му беше оставила няколко съобщения... е наистина, някои от тях прие Рейт, на когото можеше да се разчита нещo така, както на чудотворното изцеление от само себе от заклинанието на някаква зла вещица. - Доктор Ендри.
-Привет, Джем.
От този глас кръвта направо застина в тялото й. Опитвайки се да съхрани спокойствие, тя се отвърна от другите и заговори, понижила глас:
-Аз казах, че няма да ви помагам.
-Твоите родители биха искали да премислиш. В действителност те дори те умоляват за това.
Гърдите на Джем болезнено се свиха от резкия недостиг на въздух. Тя не успя да проговори. Единственото, на което бе способна, беше да остане права.
От шока пръстите й се бяха вдървили и едва не изтърва телефона.
-Копеле! - прошепна тя. - Какво си направил с тях? Къде са те?
Онзи, който звънеше, прекъсна разговора.
Джем се облегна на автомобила на Бърза помощ. Кожата й лепнеше от пот. „Какво да правя? Боже, какво да правя сега?“
-Джем, добре ли си? - Кайнан внимателно я гледаше. От тревога за нея очите му бяха станали почти черни. -Мога ли да помогна с нещо?
Тя все пак успя да се усмихне.
- Всичко е наред. Благодаря. - След което се обърна към Джуди, която изглеждаше също толкова разтревожена като Кайнан. - Можеш ли да ме закараш до болницата? Колата ми е там. Трябва да си тръгна по семейни причини.
Шест