Тей беше уморена от пререканията си с Ейдолон и затова следващия половин час пътуваха из града в мълчание. След което той отново сложи в ръката й артефакта и не го махна дотогава, докато не се приближиха до разнебитен жилищен комплекс. И нищо, че сградата приличаше на полуразрушен пансион, но тя по никакъв начин не можеше да се сравни с гетото, в което живееше Тейла.
Ейд паркира между ръждясал „Гремлин“ с две врати и пикап „Ел Камино“ без колела и със знак предложи на Тейла да слезе. Тя естествено веднага се възползва. Докато пресичаха паркинга, почти не обръщаше внимание на дупките и неравния асфалт, по който стъпваше с босите си ходила. Влязоха в сградата и тръгнаха надолу, където Тей не очакваше да види квартири. Ейдолон я накара да мине пред него; много умен ход от негова страна, защото Тейла вече се оглеждаше с какво може да го удари отзад и да избяга. Разбира се, в такъв случай никога нямаше да успее да разбере местонахождението на болницата. Във влажните недра на зданието бълбукащите звуци от канализацията и миризмата на плесен й напомниха за бездомния й и самотен живот, когато се налагаше да спи на места, пригодни само за плъховете. Тей намръщено се вглеждаше в тъмнината; светлината идваше само от една самотна лампа в края на коридора.
- Това е подземие.
- Вампирите лошо се съчетават с помещения, в които има прозорци - отговори Ейдолон и спря пред една от трите стоманени врати. Тей потръпна от усещането за боцкане, което подобно на пълзене на мравки премина по гърба
Тя винаги се доверяваше на интуицията си, която точно сега й казваше, че нещо не е наред. Когато Ейдолон почука на вратата, тя инстинктивно посегна за стенга си и прекалено късно си спомни, че не беше въоръжена.
-И много ли вампири живеят тук? - поинтересува се тя. Аз какво, приличам ти на техен посредник на имоти ви? - Ейдолон почука още веднъж. После изруга и се протегна към дръжката на вратата само за да открие, че е заключено.
Отстъпи крачка назад и с един мощен удар изби вратата. Металът се разкъса и нагъна толкова силно сякаш някой беше взривил бомба. Колко сила трябва да имаш, че да направиш това? Добре, че Тейла не рискува и не се нахвърли върху него без оръжие. Беше готова във всеки един момент да си премерят силите, но странните й пристъпи и вцепенения се случваха в най-неподходящото време, затова смяташе да рискува само при явно преимущество за нея.
- Тя ще бъде бясна, ако се окаже, че просто си е полегнала.
Ейдолон изхъмка. Двамата влязоха в тясната квартира, която се явяваше явно опровержение на факта, че всички вампири бяха привърженици на готическия стил. Не, всичко беше още по-лошо. Това място сякаш беше излязло от нечии нощни кошмари.
Смесените цветове на пурпурното и жълтото направо режеха очите; от лилавия килим до кожения абажур с цвят на канарче. Дори стените бяха боядисани в лимоново. Исусе! Това място приличаше на кланица на Мъпет шоу. Явно медсестрата, живееща тук, определено беше луда. И само за това вопиюще отсъствие на вкус определено заслужаваше да умре в мъки.
Тейла влезе навътре, като внимаваше да не стъпи върху ужасния лилав килим.
- Ама тя какво? Одрала е Барни от Мъпет Шоу ли?
Сексуалните устни на Ейдолон трепнаха в лека полуусмивка, докато продължаваше да се движи в квартирата със смъртоносна грация. Тейла го наблюдаваше, презирайки се, че се наслаждава на вида на стегнатите му задни части. Но не отместваше поглед. Дотогава, докато не дочу разнеслия се от кухнята глух удар. Тя отново посегна за сленга си и раздразнено сви юмрук, когато се сети за загубата му. Е, добре. Без него тя също беше опасна. А след заточението в демонската болница, явно сам Бог беше решил да й позволи да нарита нечии задник.
Тихото драскане накара кръвта й да се втурне по вените. Тей тръгна към звука и към вратата, намираща се веднага зад ярколилавата кухня, зад която се разнасяха приглушени стонове. Приготвила се за схватка, Тейла завъртя дръжката.
Вратата се отвори. Зад нея се показа тъмен коридор, дори тунел, по който нощните създания можеха да се придвижват денем. Доколкото се виждаше в оскъдната светлина, по пода на коридора вървеше кървава следа, която стигаше до вратата, до която, точно в краката на Тейла, лежеше обезобразена гола жена.
Медсестрата вампир. Тази, което носеше халат с цвят на фуксия.
Нанси се опитваше да каже нещо, устните й се движеха, но думите така и не можеха да си пробият път през бълбукащата кръв, която изтичаше от разбитата й уста. В корема й, от пубиса до гърдите, зееше огромна дупка. Мили Боже!