Точно така. Алергии, наследственост, поносимост към лекарства.
- Хм, не. Нямам алергии. - Родители също. А за своите медицински показания не искаше да говори.
- Е, добре тогава! Смятам да ти дам нещо, което да ти помогне да заспиш и ако това лекарство не те убие, то след като се събудиш, ще се чувстваш по-добре.
Това би било добре. Защото, ако тя не се чувстваше така, сякаш беше премазана от камион, то определено би се нахвърлила върху д-р Готин.
По дяволите, фактът, че Тейла искаше да се нахвърли върху д-р Готин, говореше за тежката травма на главата повече, отколкото всичко друго. Симпатичната медсестра й инжектира нещо, което направо й отнесе мозъка. Така че, ако искаше да си помечтае как се чука със загорелия и невероятно привлекателен татуиран доктор, то тя напълно и изцяло можеше да се отдаде на тези видения. Но пък той явно беше зад предела на нейните лиги, защото на Тейла щеше да й е необходим телескоп, за да го вижда..., а той продължаваше да се смалява.
Щеше да му се отдаде. Отново и отново.
-На бас, че можеш да накараш една жена да се откаже от всичките си сексуални играчки. - Нима беше казала това на глас? Съдейки по самодоволната усмивка върху лицето му, то да, тя току-що беше облякла в думи неконтролируемите си мисли. - Казвам го под въздействието на лекарствата. Не се възбуждай.
-Пейдж, добави още един милиграм - произнесе докторът с дълбок, кадифен глас.
Пo вените й се разля топлина от системата, чийто абокат беше забит в горната част на дланта й.
-М-м-м, опитвате се да се избавите от мен, а?
-Това вече го обсъждахме.
Проклятие, мъжът говореше някакви безсмислици. Нямаше значение. Очите й не можеха повече да се отворят, а тялото не я слушаше. Изглежда само слухът й не беше изчезнал и докато се възнасяше към небитието, Тейла дочу още една фраза:
- Рейт, вече ти казах. Не можеш да я убиеш.
Аха! Красавецът доктор я защитаваше. Тейла би се усмихнала, ако лицето й не се беше превърнало в заледена маска. И съдейки по всичко, слухът също я напускаше, защото докторът не би могъл да добави към изречението си онова, което й се стори, че добави:
- Засега.
Две
Съвсем наблизо някой правеше секс. И Ейдолон го усещаше. Чувстваше го. Това беше талантът на неговия вид -всеки демон Семинус на разстояние около 25 метра би го усетил. Той вървеше, а ароматът на възбудата се усилваше все повече и повече, като заставяше тялото му да се присвива от напрежение, а плътта му - да пулсира. В болницата все някой правеше секс по всяко време и този някой обикновено беше Рейт, но този път Ейдолон усещаше само аромата на жена.
Обикновено такава възбуда действаше като сигнален маяк за инкубите, но Ейдолон винаги успяваше да се пребори с желанието си да открие жената и да се възползва от нея. Във всеки случай това му се отдаваше до неотдавна. Но преди няколко месеца беше неговият стотен рожден ден и Изменението му започна. Съпротивата му се превръщаше в нещо все по-тежко и по-болезнено. Ето и сега, в този момент, членът му беше точно такъв - напрегнат и болезнен.
Проклятие! Беше най-добре Рейт или Шейд да намерят тази жена и да удовлетворят фантазиите й, преди те да отвлекат или съблазнят него.
Ейдолон стремително крачеше по слабо осветения коридор и кимаше към персонала, с който се разминаваше. Когато стигна до стаята на Унищожителката на демони, ароматът на възбудата стана почти непоносим. Дочул ниския и протяжен стон, Ейдолон едва се сдържа, за да не застене сам.
Изруга и премина между двата демона, охраняващи стаята, въоръжени със сънотворно, което бе достатъчно да приспи дори демон Гаргантюа, и влезе вътре.
Тейла лежеше върху болничното легло, стиснала юмруци, докато гърдите й тежко се повдигаха. Дишането на Ейдолон едва не спря, когато тя възкликна и приповдигна бедра сякаш приемайки в тялото си въображаем любовник.
А неговият брат стоеше до леглото в краката й и се усмихваше доволно. Трябваше да се сети!
-Разкарай се от главата й, Рейт!
-Ти просто завиждаш, защото не притежаваш такава дарба.
Ейдолон си пое дълбоко дъх и се помоли на два Бога за търпение, за по-сигурно. Поради променливото настроение на брат си, с него не винаги можеше да се говори лесно, но ако това негово настроение се преплетеше с някой от инстинктите му - секс, жестокост или жажда за кръв - то това „нелесно“ се превръщаше в „невъзможно“.
- Рейт...
- Охлади се, големи братко! Тя убива демони. Искам да проверя как се отнася към секса с такива като нас - и той изкосо го погледна. - Например към секс с теб. Аз съм по-придирчив към партньорките си, затова се наложи да й подхвърля твоя образ.