Ейдолон едва не се разсмя. Думите „Рейт“ и „придирчив“ бяха взаимно изключващи се. Шейд и Ейдолон предпочитаха секса с човекоподобни партньорки, макар че неговите собствени предпочитания щяха скоро да се променят. Докато Рейт, с изключение на хората и вампирите, беше готов да чука всичко живо. Макар че последното не беше толкова задължително.
Тейла замята глава и Ейдолон внезапно си представи как тя щеше да направи абсолютно същото, когато той навлезеше в нея; щеше да зарови пръсти в червените й коси и щеше да я чука, докато тя не свършеше... Докато не започнеше да го моли да спре, а после щеше да я застави да свърши отново просто за да й покаже, че може. Членът му потрепна и Ейдолон стисна зъби. Такъв ход на мисли можеше да го отведе направо в Ада.
- Достатъчно - изръмжа той съвсем наясно, че брат му щеше да усети аромата на възбудата му, ако това не спреше.
Шевовете й ще се отворят.
Аргументът му не беше много основателен. Беше изминал цял ден откакто я беше зашил, като добавка към изцеляващото му докосване. Другите специалисти я бяха изкъпали във възстановяваща вода, бяха й дали да пие лечебни отвари и й бяха направили амулети. Така че тя щеше да се изправи на крака веднага след като действието на сънотворното приключеше. Което му напомни, че трябва веднага да приготви ремъците. Заклинанието на „Убежището“ нямаше да позволи на Тейла да нарани някого, но тя можеше лесно да нанесе щети на болницата.
- Знаеш ли, мислех, че с Изменението малко ще се отпуснеш. Но ти се държиш така, сякаш са ти напъхали кол в задника. - Рейт избута с лакът Ейдолон и се насочи към вратата. Но след малко спря и разбиращо се усмихна. - А може би не. Ейд, братле, миришеш като девственик в бордей, който не може да реши коя курва да оправи - и той направи гримаса. - Фу! Старче, тя е шибана Бъфи! По-скоро бих оправил труп с едномесечна давност.
- Рискът си е твой.
Рейт изсумтя.
- Затова пък няма да се наложи после да се прегръщаме.
- Той се протегна към дръжката на вратата, но пак спря. -О, звъня Джемела. Иска да се свържеш с нея. Върви им на някои.
- Това не е онова, за което си мислиш.
Джем беше демоница и работеше в човешка болница, но регулярно му звънеше. И то основно за да сподели сведения за демоническата активност, която се случваше в болницата. Ейд се опиваше да я уговори да работи за него, но тя смяташе за свой дълг да върви по стъпките на родителите си, като използваше уменията си за недопускане на раждането на хибриди, заради които у човешките лекари биха могли да възникнат неуместни въпроси.
- Ти си знаеш. Макар че си струва да го направиш. Тя е горещо парче.
Рейт излезе от стаята, без да бърза, а Ейдолон се обърна към Унищожителката на демони. Макар че брат му си беше тръгнал, Тейла все още се извиваше върху леглото. Чаршафите се бяха смъкнали, а болничната нощница се беше вдигнала до талията й и откриваше черните, копринени бикини. Не му трябваше да се докосва до нея, за да знае, че са влажни. Ароматът й; нейният сексуален аромат беше толкова гъст, че беше въпрос само на време кога ще замае главата му.
-Дявол да те вземе, Рейт! - прошепна той и се приближи до леглото.
Обективност и професионализъм!
Аха, защото ерекцията, опънала плата на панталона му... о, да, това беше дяволски професионално.
Ейдолон се опита да успокои пулса си. Повдигна още по-нагоре нощницата й и методично огледа най-сериозните рани. Изглеждаха добре. Почти бяха зараснали. Беше се наложило да зашие само една от тях, така че движенията на Тейла не я бяха отворили отново.
-Да - прошепна тя и хвана ръката му, когато той положи длан върху гърдите й. Жаждата й го шибна с поток от картини - преплетени ръце и крака, потна кожа, и - о; Боже, помогни! - вълната от желание се понесе по репродуктивната му система.
Успокой се, Ейд!
Той се опита с другата си ръка да махне пръстите й, но желязната й хватка само се усили. Тейла придърпа ръката му към гърдите си. Стегнатата й плът, изгарящо гореща, се озова под дланта му. Нито един термометър не би понесъл такава температура. Зърното й настръхна при докосването му и членът му се втвърди в отговор. Дори ако беше от камък, нямаше как да бъде по-твърд.
Ейдолон бавно си пое дъх и се опита да се успокои. Майка му принадлежеше към Юдициусите - демони, известни с безстрастната си логика. Тази логика му се отдаваше трудно, но Ейдолон я беше довел до съвършенство за изминалите години. Първо - докато растеше, а после - докато служеше като всички Юдициуси като Носител на Справедливостта.
Но всичките тези години просто изчезнаха, когато погледна към Тейла. Дори насън, от всяка нейна пора се излъчваше съблазнителна, смъртоносна сила. Тя можеше да обвие крака около него и той би се молил тя да го стисне и да му причини болка. Идиот! На братята му се харесваха подобни жени, като тази Унищожителка на демони, но вкусовете на Ейдолон винаги са били по-изтънчени.