Лицето на Тей стана гневно.
- Не! Не, по дяволите! Аз искам да бъда нормални! Искам да получа оргазъм, когато правя секс с мъж.
- Тей, не всички смъртни жени...
Тя го удари по рамото.
- Аз мога! Зная, че мога. Трябва само да се избавя от него.
Ейдолон застина.
- От него?
Очите й проблеснаха.
-От него. От демона. - Тей изведнъж започна да го удря с всички сили с юмрук по гърдите. - Ненавиждам го - хлипаше тя. - Ненавиждам го...
Ейд затвори очи и й позволи да изпусне парата. Тя го удряше, докато силите й не свършиха и плачът й не се превърна в истерия. След това остана да лежи като треперещо кълбо от плът и сълзи.
Ейдолон се обърна настрани и я притисна в обятията си,за да се наплаче. Струваше му се, че бяха прекарали часове така.
-Тейла, разкажи ми какъв е проблемът.
-Не мога... Не мога да го изхвърля от главата си. - Поредният пристъп от тръпки завладя тялото й. Ейдолон все още не беше излязъл от нея. Беше все още възбуден и затова тази вибрация го накара рязко да си поеме въздух.
- Какво? - едва успя да изговори Ейд, отчаяно желаещ да узнае повече. Защото освен силна възбуда, изпитваше силно желание да убие изрода, нанесъл й тази травма. - Какво не можеш да изхвърлиш от главата си?
Тейла се зарови в гърдите му, мечтаейки той да спре да разпитва и да престане да се държи така, сякаш не му безразлична. Защото всяко негово докосване, всяка негова ума разрушаваха стената, която тя трябваше да укрепя буквално всеки ден. Хората, на които беше нужна, имаха тенденция да умират... или да се опитват да я убият.
Известно време Тей лежа, заслушана в дишането на Ейдолон и туптенето на сърцето му. Той мълчеше, оставил я насаме с мислите й. Най-накрая тя леко се отдръпна.
-Бях на шестнайсет - започна да разказва Тейла с дрезгав от риданията глас. -Прибрах се вкъщи от училище и чух някакви странни звуци от кухнята. Видях... мама. Тя лежеше на масата. Изнасилваше я...
Лъката на Ейдолон, галеща косата й, застина.
-Демон?
- Разкъсвач на Души.
- О, Богове! - прошепна той. - По-лошо от това няма накъде.
Нямаше как да бъде по-лошо. На Разкъсваните на Души им доставяше удоволствие да измъчват жертвите си. Те разтегляха този процес колкото се може по-дълго, като предпочитаха да не ги убиват, а да ги накарат да полудеят.
- Аз се опитах да се боря... Но той беше много силен, а аз изпитвах такъв ужас... Завърза ме за стола и ме застави да гледам как отново и отново изнасилваше майка ми. Тя не можеше да вика, защото устата й беше запушена. -Запушена с кухненската кърпа. Полепналите по нея остатъци от макарони от последната им вечеря бяха обагрени в червено. Кожата на майка й беше разкъсана и раздрана, сякаш мечка беше острила в нея дългите си нокти. Мирисът на кръв беше толкова силен, че Тей усещаше вкуса му върху езика си.
- После... О, Боже...
- Продължавай - прошепна Ейд. - Можеш да ми разкажеш всичко.
Тя здраво стисна очи в опит да се отдалечи от картините на онзи ден, но така те само станаха още по-ярки.
- Тя... свърши. Той я насилваше, а тя... изпита оргазъм.
Ейдолон сложи пръст под брадичката й.
- Погледни ме. Погледни ме! - Тя се подчини неохотно. Върху лицето му беше застинала мрачна решителност. - И затова ти не можеш да изпиташ оргазъм с мъж, нали?
Тейла се опита да се извърне, но той обхвана лицето й в длани.
- На нея й харесваше - едва успя да изрече тя с прекъсващ глас. - Измъчваха я, насилваха я, а тя... тя се кефеше.
- Тей, чуй ме. Разкъсвачът на Души те е объркал. И нея също. Те могат да накарат хората да изпитват удоволствие от нетърпима болка. Това е още един начин да унизят жертвата си. И както виждаш, сработило е. Той те е измъчвал толкова години само с тези спомени. - Ейд бавно я погали по скулата. - Точно тази сцена се върти в главата ти всеки път, когато правиш секс, нали?
Тейла изхлипа и с труд преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
- Да. Дори понякога, когато съм сама. Всичко, за което мога да мисля, е...
- Прекрати. Не му давай такава власт над теб. - Пръстът му се плъзна по треперещите й устни и очерта контура им. Докосването му беше леко като перце. - Той връщал ли се е, за да те измъчва?
- Не, макар че аз го исках - яростно прошепна тя. - Щях да го разкъсам с голи ръце.
- Толкова си силна - каза Ейд. - Толкова смела. Борила си се с демоните не само на улицата, но и в душата си. И ти можеш да победиш в тази битка. - Той пресуши с целувки сълзите й. - Позволи ми да ти помогна.
- Докторе, искате да ме излекувате ли?
Той я прониза с поглед.
- Никога не съм желал нещо по-силно.
- Аз също - съгласи се тя. И - Боже, помогни ми! - това беше истина.