— Кръвта по пода наоколо и синините по краката му свидетелстват, че е бил убит на този стол — заяви тя, без да вдигне очи.
Внимателно опипах ръката на Джейкъб с палеца си.
— Предполагам, че е в напреднало състояние на трупно вцепеняване — отбелязах. — Според мен е бил убит рано тази сутрин. Белезите от белезниците по китките му и охлузените му колене свидетелстват, че е бил жестоко измъчван, преди да бъде убит. Като свържем тези следи с онази игра на въпроси и отговори от първото телефонно обаждане, предполагам, че това напомня на фантазия за игра на надмощие на учител срещу ученик или нещо подобно.
— Да — съгласи се Емили. — Добре дошъл в тази чудовищна игра на пряк двубой.
Взрях се във вцепенения Джейкъб. От майка си бе наследил черната коса и бледото лице, а от баща си — сините очи. Но сега тези очи бяха завинаги застинали, а устата му зееше, сгърчена от неописуем шок и ужас. На челото имаше някакво петно, което досега не бях забелязал — нещо като сивкав белег с формата на кръст.
— Хей, Майк — обади се Емили след секунда. Беше застанала в другия край на помещението. — Мисля, че трябва да видиш това.
Отидох при нея откъм задната страна на черната дъска. Там някой бе написал:
MEMENTO HOMO, QUIA PULVIS ES, ET IN PULVEREM REVERTERIS4.
— Какво е това? На латински ли е? — попита Емили.
— Да — заговорих, без да откъсвам поглед от надписа. — Напомня ми за метода на мъчение, който бе предпочитан в нашата католическа гимназия. Мисля, че memento тук означава „помни“, а pulvis е „прах“.
Ледена тръпка ме полази, когато осъзнах значението на това заклинание.
— Помни, че си прах и на прах ще се превърнеш! — извиках. — Точно това ни повтаряха католическите свещеници при всяка Пепеляна сряда, когато ни поставяха кръстовете от пепел. С това трябва да е белязано и челото на убитото момче. Той е белязал Джейкъб с пепел?
Емили гневно щракна с пръсти въпреки гумените си ръкавици.
— Почакай за секунда! Това е свързано с „Научи ни на внимание и безразличие. Научи ни на покой“. Цитирам ти от поемата „Пепеляна сряда“ на Томас Стърнс Елиът. Но какво означава? И как се свързва с отвличането?
— Не знам — признах й. — Но мисля, че часовникът точно сега започна да отброява времето, което ни остава.
Изтрих потта от челото си.
— Защото Пепеляна сряда се пада само след три дни — обясних й.
14.
Никъде не намерихме домоуправителя. Най-близките наематели обитаваха втория етаж на съседна паянтова къщурка, но не бе изненада, че никой от тях не бе забелязал нищо.
Сега, когато се измъкнах от горещата спарена дупка, бях благодарен за студения дъжд. Нуждаех се от нещо, което да измие мириса на смъртта от дрехите ми, от кожата ми.
Въпреки опитите ни да опазим всичко в тайна, на излизане забелязах един криминален репортер от „Ню Йорк Поуст“, изправен зад отцепващата жълта полицейска лента, заобиколен от половин дузина наркопласьори, подвизаващи се по Бригс Авеню. Веднъж щом се разчуе за случилото се на този адрес, телевизионните репортери ще се втурнат към Бригс Авеню като акули към прясна плячка. Отвличането и ритуалното убийство на единственото дете на един милиардер няма да се окаже просто поредното събитие в новинарските емисии, а началото на нов цикъл новини.
Тъкмо се насочих към колата, когато забелязах пристигането на първия новинарски микробус. Отдавна се бях убедил, че медийните бури са като природните бедствия — незабавната евакуации е единственият начин да се спасиш от тях.
Когато стигнах до автомобила, Емили се появи от магазинчето на ъгъла. Тя извади покупките от кесията: хартиени кърпички и две кутийки кока-кола. Усилих отоплението на предните седалки.
— Нямаха никакво уиски, но поне колата не е диетична — обясни партньорката ми, като ми подаде едната кола.
Притиснах студената кутийка към врата си, преди да я отворя.
— Не е диетична — промърморих аз. — Емили, май трябва да те похваля на шефа ти. Не ти правя комплимент, но беше страхотна. Знаеш как да действаш, когато се натъкнеш на труп. А аз си мислех, че си само експерт по отвличанията.
— Бях известно време профайлър в Отдела за анализ на поведението — веднага сподели тя. — Голяма късметлийка съм, нали?
Наблюдавах я как подсушава косата си с хартиените кърпички. Забелязах внезапно, че мокрите кичури, полепнали по тила й, бяха с цвета на черни череши.
4
„Помни, човече, че пръст си и в пръст ще се върнеш.“ Слова от ритуала на Пепеляна сряда — първия ден от Великите пости при католиците, когато свещеникът очертава кръст от пепел на челата на миряните [Битие 3:19]. — Б.пр.