— А ти — не?
Още една пауза. След това, с по-тих тон:
— Не искам да клюкаря партньорката си, Ейб. Тя направи задържането.
— Мислех, че сте били двамата.
— Ако говорим технически — да.
— Не ме интересува технически. Имаше ли нещо нередно при ареста?
— Не. Бях там. Беше достатъчно основателен. Но просто… ако зависеше от мен, мисля, че просто бих почакал малко повече, това е. Може би щях да отида при някой прокурор и да видя дали може да работи с този материал, дали ще е достатъчен за пред журито. Но Дебра просто получи информация за отпечатъците на дръжката на вратата и веднага започна да действа.
Глицки беше виждал и това преди. Случваше се понякога сравнително неопитно ченге да арестува заподозрян, преди той или тя да бяха изградили стабилен случай, построен върху сериозни доказателства. Понякога това се правеше като гаранция — например, когато заподозреният представляваше опасност за свидетели или имаше вероятност да се опита да избяга и трябваше да бъде задържан, за да се даде време на полицаите да успеят да намерят още факти. Или просто когато някой си бе признал всичко.
Но по-често най-добрият подход беше същия като този, който Брако предложи. Построяваш солиден случай и го представяш на областния прокурор, който след това — ако доказателствата са неоспорими — ще вземе гаранция или ще го представи на предварително изслушване. Алтернативата беше просто някой полицай да отиде и да извърши ареста. Чак след това прокурорът щеше да прегледа случая, за да прецени дали ще бъдат повдигнати обвинения.
— Е, какво се случи този път?
— Не мисля, че бе достатъчно за момента — отвърна Брако. — Говорихме за това с Дебра, но какво можехме да направим? Всичко вече беше готово. И след това естествено Мая бе задържана и трябваше да отговори на няколко въпроса. Така че го получихме. Щеше да има дело. Имахме и други случаи. Спрях да мисля за това.
— Но още имаш въпроси?
— Не точно въпроси, не — поклати глава Брако. — И не точно за това дали Мая е виновна или не. Искам да кажа — кой друг може да е? И с мотивите й и за двамата? Просто… тя ги е познавала и двамата, те са я притискали. Тя е лъжкиня. Пасва идеално.
— Но?
— Но мисля, че можехме да построим по-добър случай на Стайър. Сега излезе всичко това — конфискуваните вещи и цялата политическа жега. Мая е богата жена, която познава престъпници, а щом познава престъпници, следователно и тя е такава, тоест вероятно тя е очистила двамата мъже. Просто не искам да трябва да говоря за това на скамейката, особено като нямаме доказателства, с които да го подкрепим. Дебра ще се справи по-добре.
Същата сутрин в Чайнатаун настроенията бяха обтегнати в „Клубът на Хънт“.
Тамара Дейд седеше с кръвясали очи пред компютъра — не говореше, нито се усмихваше. Уайът Хънт се бе отбил по пътя за вкъщи до местната пекарна и беше донесъл торбичка горещи, пресни, току-що извадени от фурната ча суй бао — вкусните кифлички, пълнени със свинско филе, които бяха рядка находка и също така най-любимата храна на Тамара, а тя му каза, че не е гладна.
След двайсет минути седене в офиса, Хънт стоеше на вратата към приемната.
— Там — рече внимателно, — чувала ли си се с Крейг?
Тя полуизвърна лице към него.
— Обади се, че е болен.
— Болен?
Това определено беше необичайно. Болестите не бяха особено приемлива част от работата при Хънт.
— Какво му има? Там? Ей. Добре ли си?
Очевидно не беше. След един съвсем кратък поглед към шефа си, и отново без да каже и дума, тя стана от стола си и излезе през главната врата. Тя водеше към Грант Стрийт и към тоалетната и Хънт не беше никак сигурен дали Тамара ще се върне въобще, докато не забеляза, че си е оставила чантата.
Така че той остави вратата между приемната и офиса си отворена, в случай че тя искаше да влезе и да поговори с него, върна се на бюрото си, вдигна телефона и набра няколко цифри.
— Хей, Уес.
— Хей и на теб.
— Говорил ли си с Диз тази сутрин?
— Не. Той е на процеса. Ходи направо там.
— Знам. Но се отби при мен снощи.
— Какво искаше?
— Иска от мен да разбера кой е убил жертвите.
Това изказване доведе до пауза. Фаръл беше постоянният съветник на фирмата, който винаги твърдеше, че не трябва да вярваш, че клиентът ти е невинен. Дължеше се на случая, с който си бе проправил път в правното общество в този град — той включваше най-добрия му приятел, друг адвокат на име Марк Духър, който бе обвинен в убийството на жена си. Фаръл го бе отървал и човекът беше напълно оправдан. Това обаче се оказа голяма грешка, тъй като едва не коства живота на самия Уес няколко месеца по-късно.