— Бих го нарекла умерено количество, но там имаше кръв, да.
— Умерено количество тогава. Но определено имаше локвички на масата и на пода между масата и мивката, нали?
— Да.
— Значи кръвта е капела от масата на пода, така ли?
— Така изглеждаше, да.
— Но кръв не бе открита по сатъра, който доктор Страут идентифицира по нараняванията на починалия като оръжието на убийството. Това вярно ли е?
— Да. Нямаше кръв по оръжието. Било е измито.
— И откъде знаете това?
Скиф за първи път показа някакъв признак на раздразнение — леко присвиване на устните й, — което изчезна също толкова бързо, колкото се бе и появило.
— Е — каза тя, сега вече директно към Харди, а не към журито, — изглеждаше влажно на местопрестъплението, сякаш скоро е било мито, и имаше следи от кръвта на починалия в мелачката под мивката, както и в тръбите отдолу. А сатърът бе поставен до мивката, на сушилнята.
— Значи вероятно някой е измил оръжието, с което е било извършено убийството, в мивката, така ли?
— Това беше нашето предположение, да.
Скиф хвърли бърз поглед на Стайър, надявайки се, че може да възрази. Беше й малко неудобно да говори за това какво е означавало всичко на местопрестъплението, тъй като това беше задължение на специалния екип. Но нейният съюзник — прокурорът, просто й предложи една бегла усмивка и седна на мястото си с кръстосани ръце.
— Добре — каза Харди. — Това беше вашето предположение. Че сатърът е бил оръжието на убийството, нали?
— Да.
— Добре. Като приемем тази хипотеза за момента, имаше ли някакви други улики, които да посочат на вас, трениран следовател, как точно се е случило убийството?
— Не съм сигурна какво имате предвид. Починалият бе ударен отзад със сатъра.
— Да, но точно преди това. Той е бил седнал на масата, когато е бил нападнат, съгласен съм. Но нямаше ли влажен кръг от отпечатък на масата?
— О, това. Да.
— И какво предположихте вие?
— Обвиняемата е седяла…
— Извинете ме.
Харди си играеше с ритъма й, прекъсна я и погледна към съдията очаквателно.
— Ваша чест, моля последната фраза да не се вписва.
— Разрешавам.
Браун се намръщи на Скиф, която изведнъж разбра, че Харди я бе надхитрил — наистина трябваше да се сети. Беше я разсеял с тези рутинни въпроси и я бе хванал неподготвена. Трябваше да е по-внимателна или рискуваше да загуби своята правдоподобност.
— Сержант — каза и съдията най-лицемерно, — журито ще реши дали обвиняемата или някои съвсем друг е седял с господин Пресли. Просто се придържайте към това, което сте наблюдавала сама.
Харди беше самата изтънченост. Бърза, топла усмивка, едва доловимо кимване.
— Благодаря ви, Ваша чест. Сега, сержант, отново…
Искаше й се да го удари.
— Говорехме за отпечатък от чаша на масата, сержант, и вашата теория за убийството.
Скиф пак погледна към Стайър, който се беше намръщил, и след това отново към журито.
— Изглеждаше сякаш нападателят — убиецът на господин Пресли — е седял срещу него на масата, може би са говорили, пиел е чаша вода и вероятно са пушили марихуана. В някой момент нападателят е станал — може би под претекста да напълни чашата си повторно, — застанал е зад господин Пресли, грабнал е сатъра и го е ударил.
Харди стоеше спокоен пред нея.
— Много сбито, сержант, и струва ми се, доказателствата поддържат тези твърдения.
Самата тя объркана от коментара на Харди, Скиф можеше единствено да кимне леко.
— Благодаря — промърмори и осъзна, че този разпит някак си се бе отдалечил от нея.
Харди продължаваше нататък.
— Сержант, какво беше приблизително разстоянието между мястото, където починалият е бил нападнат, и кухненската мивка зад него?
Отново се опитваше да я разсее. Скиф не виждаше смисъла в нито един от тези въпроси, но Стайър ги разрешаваше. Защо не възразяваше на нещо? Усещането й за опасност се повиши и тя усети капка пот да се стича по челото й. Избърса я с ръка и се опита да се съсредоточи. Просто се успокой и се придържай към фактите, каза си. След това, на глас:
— Не беше много. Може би половин метър.
— А кръвта на пода покриваше ли част от този половинметров участък?