— Можете да видите от снимките…
— Да, но ви моля вие да измерите вместо нас.
— Около половината.
— Значи според вашата теория по случая, нападателят е убил господин Пресли и след това е застанал зад него и е почистил оръжието на убийството?
— Да.
— И чашата?
— Да.
— Докато кръв е капела от масата точно зад него?
— Да.
— Открихте ли някакви отпечатъци от стъпки в кръвта?
— Не.
— Или кървави стъпки или някакви други следи от кръв, освен на местата, за които казахме?
— Не.
— Значи според вашата теория, сержант, нападателят е стоял точно зад починалия, с капеща кръв от масата на пода, в участък едва половин метър. И е стоял там достатъчно дълго, за да измие и сатъра, и чашата. Прав ли съм?
— Да.
Очите й се стрелкаха между Стайър и ложата на журито. Нямам идея накъде бие с всичко това. Тази мисъл я разстрои.
— Сержант, вие и партньорът ви сдобихте ли се със заповед за обиск, за да претърсите къщата на семейство Таунсхенд?
— Да.
Харди, без да бърза, отново се разходи до масата си, вдигна лист хартия, след което се обърна и дойде чак до нея, като й подаваше вещественото доказателство.
— Сержант, разпознавате ли това?
— Да, разбира се. Това е заповедта за обиск, която представихме на обвиняемата в деня след убийството на Пресли.
— Не беше ли това първото нещо, което направихте за деня? Връчили сте я едва в седем сутринта.
— Да.
— Бихте ли прочели за журито, сержант, от писмените показания тук, какво точно сте търсили с тази заповед.
Скиф погледна надолу към листа и внезапно осъзнала накъде всъщност водеше целият разговор, зачете с механичен глас:
— „Компютърни дискове и файлове, бизнес и банкови документи, дрехи и обувки, по които може да има пръски кръв.“
— Благодаря ви, сержант, достатъчно. Значи сте търсили следи от кръв, така ли?
— Да.
— И защо беше това?
В скамейката Скиф вдигна ръка многозначително, след което прочисти гърлото си.
— Помислихме, че може да има следи от кръв по дрехите или обувките й.
— И защо така?
Скиф пое дъх и се накара да застане изправена с лице към журито. Нямаше да се срамува.
— Защото решихме, че кръвта, капеща на пода зад нея, ще е оставила някакви следи, дори и микроскопични.
— Потърсихте ли такива някъде другаде?
— Възможно беше да има върху дреха за горната част на тялото.
— Защо решихте така?
Сега Харди накара Скиф да види, че ролята, която не искаше и за която не бе квалифицирана, е тази на експерт по възстановяването на престъпления. Но след като Стайър не бе възразил, тя нямаше друг избор, освен да отговори на въпроса.
— Предположихме… че след първия удар… на нападателя ще се е наложило да вдигне сатъра, който вече е бил изцапан с кръв, и отново ще замахне с него по-здраво. Част от кръвта може да е пръснала по дрехите при замаха или при втория сблъсък.
Харди се обърна и погледна към журито невъзмутимо. Без да поглежда към Скиф, попита:
— Сержант, наистина ли претърсихте за кръв дрехите, които иззехте от дома на Мая рано сутринта след убийството на господин Пресли?
— Да.
— Не е ли вярно, сержант, че взехте всички дрехи от къщата, включително тези на съпруга й и децата й? Също така прибрахте за тестове дрехите от кошовете за пране и пералното помещение? Всъщност съвсем всичко, с изключение на дрехите, с които са били облечени.
— Да.
— А имаше ли дрехи в пералнята или в сушилнята, или някъде другаде из къщата?
— Не.
— Значи сте взели всичко.
— Да.
Тя мразеше това. Знаеше, че журито го възприема като някакъв вид полицейски тормоз. Дори и да нямаше определените доказателства. Знаеше също така, че не е чак толкова трудно да бъдеш в стая или апартамент, дори за значителен период от време, и да не оставиш физически знак за присъствието си, особено ако предварително знаеш, че отиваш там, за да извършиш престъпление. Тя знаеше, че Мая е била при Левън и ако не е отишла там, за да го убие, тогава защо? Не знаеше какво е направила с дрехите и обувките си за времето, когато се предполагаше, че е трябвало да се отърве от тях. А ако не се бе отървала от тях, Скиф не знаеше как е избегнала тестовете за пръски кръв. Но нищо от това не променяше изобщо твърдото и вярване, че обвиняемата е умел и опасен убиец.