Хънт се приближи напред.
— Има ли нещо, което не ти е ясно тук? Това е чудесна сделка за вас, момчета, гарантирам.
Еухенио потупваше в някакъв ритъм по бъчвата.
— Носиш ли онзи списък със себе си? — попита. — Бих могъл да го погледна, да видя дали някои имена не ми напомнят нещо.
В осем часа без няколко минути същата вечер Трея и Ейб Глицки стояха до мивката и миеха чиниите от вечерята — Ейб миеше, Трея подсушаваше — в малката си кухня. Имаха съдомиялна, но се бе развалила малко след като Закари бе приет в болницата и просто не бяха имали време да я оправят.
Сега това изглеждаше, сякаш никога не се бе случвало. Простият ритъм на оправянето на чиниите — изплакване, подаването на чинии, чаши и сребърни прибори за хранене на партньора ти за сушене. Всичко това бе донесло и на двама им известно неизказано удобство и дори някаква интимност, че са дали нов старт на общуването си през този тъмен период, в който понякога Трея мислеше, че Ейб никога вече няма да проговори.
По някое време през кризисния момент със Закари, Трея също бе възстановила практика, която наричаше Лично Родителско Време или ЛРВ и тази вечер се възползва от нея за пръв път от две седмици насам. Идеята, признаваше тя, беше дяволски проста, и дори може би инкрустирана с мънички елементи жестокост. Но децата могат да бъдат такава болка понякога — въпреки че, разбира се, винаги ги обичаш, — че тя не се чувстваше твърде виновна да им го върне по някакъв начин за тяхното собствено жестоко държание.
Личното Родителско Време включваше разхождане из къщата и нагласяне на всички часовници с час или дори два напред. След това, след вечеря, поглеждаш изненадано нагоре и казваш: „О, Боже, къде е отлетяло времето? Вече е време за лягане.“ И ги отвеждаш в покоите им.
Сега Трея взе една чиния от подноса за сушене и започна да я бърше.
— Е, какво каза Диз?
— Каза, че не е било един от най-добрите моменти на Скиф.
— И сега какво ще се случи?
— Нищо. Диз казва, че случаят на Левън може дори да не стигне до журито.
— Уау. Колко често се случва това?
— Не много. Обичайно подаваш формуляр 1187, ако второто убийство е съмнително, не го вписват. Могат да го прекратят след предварителното изслушване, но никога по средата на делото. Все пак Диз говореше за някаква молба за освобождаване, който ще пусне в действие веднага след като Стайър се оттегли. Не мога да си представя Браун да го позволи, но ако го направи, ще бъде огромно постижение за Диз. — Той направи пауза. — Няма да е толкова огромно за мен.
— За теб? Ти пък какво общо имаш?
— Е, въпреки че може би не си личи, като ме гледаш, особено в последните няколко месеца, но на теория аз ръководя отдел „Убийства“. Което значи, че имам някакво влияние за това какво представяме на прокурора. Или не. Поне, когато има някакво съмнение.
— Казваш, че е имало съмнение тук?
— Помислих, че може да има, когато Дебра отиде при Глас. Но просто не можех да се съсредоточа тогава.
— Боже, Ейб. Чудя се защо ли е било така.
Глицки пъхна гъбата за миене в една чаша и започна да я върти по вътрешността.
— Причината е без особено значение, Трей.
— Така е, знам. Опазил Господ да имаш основателно извинение, или още по-лошо, да използваш някое такова.
— Не ми трябва извинение. Поемам си пълната отговорност.
— Ти? Майтапиш се.
Той й подаде изплакнатата чаша.
— Спри да ме ядосваш, жено, става ли?
— Не го правя. Закачам се.
— Смея се. Виж как се смея.
Тя остави чашата, промуши пръст в колана му и го обърна към себе си.
— Целуни ме.
— Ръцете ми са мокри.
— Не ми пука. Целуни ме.
След около трийсет секунди той каза:
— Ще довършим ли тези чинии?
— Съмнявам се — отвърна тя. — Поне не веднага.
Трея, облечена в бледожълта хавлия и увита около косата й кърпа, влезе в дневната им, където Еиб, в черна фланелена пижама, седеше на канапето, прегърбен пред няколко купчини с документи на масичката за кафе.
— Е, я виж ти — каза тя.