Той бързо я стрелна с престорен кръвнишки поглед.
— Пак ли ме почваш?
Тя му се усмихна.
— Искаш ли?
Ейб потупа канапето до себе си и мръдна с няколко сантиметра.
Трея седна.
— Откри ли нещо?
Със свиване на рамене той обърна една страница и я сложи с лицето надолу върху втората купчина.
— Това е проблемът.
Още една страница. И още една.
— Диз каза, че става въпрос за кръвта, и май ще излезе прав.
— Какво за нея?
— Няма такава. Няма по дрехите на Мая, нито в къщата й. Никъде.
— Не е ли възможно просто да се е отървала от тях?
Ейб остави още една страница с лицето надолу и седна назад в канапето.
— Да видим дали ти ще повярваш. Тя убива Левън по един изключително кървав начин. Прекарва няколко минути в чистене — течаща вода в мивката, несъмнено плискаща се, а кръв е капела от масата на пода на няколко сантиметра от нея.
— Добре.
— Добре, първо, ние знаем, че се е изцапала с кръв.
— Така ли?
— Така трябва, Трей. Няма начин, с плискащата се отпред вода и капещата отзад кръв, да го е избегнала. И като тръгваме оттам, имаме два възможни сценария. Първо, тя не вижда никаква кръв и тръгва от дома на Левън да вземе децата си и да се приберат вкъщи. Имаме график тук някъде — той посочи към документите пред тях, — който показва действията й от вземането на децата до следващата сутрин. Или поне нейната версия, но потвърдена от съпруга й и икономката й, преди още някой да е сметнал, че може да е проблем. Така че съм склонен да й вярвам. Не е излизала.
— Което значи?
— Което значи, че тези дрехи са били в дома й в седем сутринта, когато Брако и Скиф са се появили, и луминолът щеше да покаже следите от кръв, дори и тя да не ги е видяла.
— Добре.
— Добре. Обаче кръв не е открита.
— Какъв е вторият сценарий?
— Тя открива кръв и й се налага да изхвърли дрехите. Но проблемът тук е, че е взела децата точно навреме.
— Значи или е носела резервни със себе си, или…
— Не.
— Не, съгласна съм. Или тя… какво? Отишла е първо до тях и се е преоблякла?
Глицки поклати глава.
— Нямало е време за това. А и освен това, икономката казва, че не се е прибирала.
— Какво остава тогава?
— Това е въпросът.
— Всички хора, които й осигуряват алиби, може да лъжат.
— Така е.
— Но ти не мислиш така?
Глицки кимна.
— Не че не би могло да се случи, но те не са имали представа какво прикриват, когато са давали тези показания, така че е малко вероятно.
— Какво значи всичко това тогава?
— Тя не е била вътре. Съгласих се, че няма отпечатъци, няма ДНК. Трудно, обаче е възможно, ако си внимателен. Но ако е била там и го е убила, след това е имала кръв по себе си, това е.
— Знаеш ли, хубаво е да те видя толкова погълнат от нещо.
Трея постави ръка на крака му.
Той се обърна с лице към нея.
— Започвам да вярвам, или поне да се надявам, че Зак ще се оправи. — Еиб се наведе напред и потропа по масичката. — Да чукам на дърво. Както и да е, значи може би не съм безнадежден. Може би има нещо, което мога да направя, за да се уверя, че няма да ги издухат и от частта с Воглър на делото.
— Там доказателствата по-добри ли са?
— О, да. Несъмнено. Обаче, ако са оставили нещо пропуснато, може би ще успея да им помогна да го намерят.
— Какво например?
— Не зная. Мога да им помогна да укрепят други слаби места. От каквото и да имат нужда.
Трея поседя тихо около минута, ръката й си почиваше на крака му.
— Ами ако съдията откаже частта с Левън, тогава какво?
— Нищо всъщност, освен че Диз ще изглежда добре за една медийна минута, която в действителност трае около трийсет секунди.
— Не. Имам предвид за Левън.
— Какво за него?
— Ами няма ли технически отново да се превърне в актуален незакрит случай?
Устата на Ейб се сви от концентрация.
— Не. Искам да кажа, дори и Диз смята, че тя изглежда подходяща, дори и прокурорът да не може…
Той замълча за малко умислен, след което среща погледа на жена си.
— Освен ако — рече Трея, — тя не е имала кръв по себе си, нали? Никога не е влизала вътре. Което означава, че някой друг е бил там и го е убил, нали така?
28.
Около девет часа на следващата сутрин Харди си проправи път през тълпата репортери, които го обградиха, докато се опитваше да влезе през задния вход на Съдебната палата, като постоянно викаше „без коментар“. Беше в относително добро настроение, наспал се бе добре за делото — беше се събудил без аларма в пет и половина, а не както по принцип му се случваше в три или четири сутринта.