— Чух това. Значи е бил застрелян със собствения му пистолет?
— Ще разберем достатъчно скоро, но аз залагам на това.
— Познавал ли е убиеца?
— Може би. — Тя предъвква храната известно време. — Но така или иначе нямаше следа от борба. Дал е на някого собствения си пистолет и той го е застрелял с него? Как ти се връзва това?
— Не знам. — Брако остави вилицата си на масата. — Всъщност може да е Джанси.
— Доста е рано за подобно предположение, но може и да е тя. — Скиф поразбута малко храната в чинията си, преди да погледне към партньора си. — Трябва да претърсим къщата.
— Знам. — И после Брако добави: — Като вчера.
4.
Джоан Тикнър седеше до съпруга си в гостната на дъщеря си и държеше внука си Бен в скута си.
Джанси се върна обратно в стаята зад мъж и жена — и двамата облечени цивилно, но с много професионално и сериозно излъчване.
— Мамо, татко — каза тя, — това са инспектори Брако и Скиф от полицейското управление.
При представянето Уейн Тикнър стана, за да се здрависа с новодошлите, а Бен се измъкна от ръцете на баба си и пристъпи напред, за да направи същото.
Брако застана на едно коляно и подаде ръка на Бен.
— Как си, здравеняко?
— Добре. Ще разберете ли кой застреля татко ми?
— Ще се опитаме, Бен. Наистина ще се опитаме. — След това погледна към майката на Джанси. — Но ще ни трябва малко време за възрастни, за да поговорим сериозно, преди да се захванем за работа.
Схващайки съобщението, жената се изправи.
— Хайде, Бен, ела с баба да си намерим нещо за хапване в кухнята. Как ти звучи?
В момента, в който излязоха от стаята, Уейн попита:
— Разполагате ли вече с някакви следи?
Брако кимна.
— Ами всъщност може и да имаме или поне може да се каже, че има откъде да започнем. — Вече обръщайки се към Джанси, той продължи: — Дилън носеше раница, пълна с марихуана. Знаеше ли нещо за това?
Тя отвори уста, след което я затвори. Най-накрая отговори:
— Не знаех, че е носил със себе си тази сутрин, но не ме изненадва, не. Понякога я продаваше. Исках да спре. Помолих го да спре. Но той казваше, че не вредяло на никого и че се нуждаем от парите.
— Ама че задник — обади се Уейн.
— Татко.
— Да излага Бен и теб на такъв риск. Какъв глупак.
Скиф се обърна към бащата:
— Имали ли сте и други проблеми с него, господин Тикнър?
— Може и така да се каже.
— Татко! — повтори Джанси. — Това е достатъчно, ясно? Той е мъртъв. Каквото и да е направил, сега е минало. Нека просто оставим нещата така, става ли?
Но Брако не беше съгласен.
— Какво друго е правил, господин Тикнър?
Уейн погледна дъщеря си и поклати глава.
— Защо да не научат какъв беше той наистина, Джанси? Че не беше добър баща за Бен? Или за това, че те биеше?
— Не ме биеше! — Тя се обърна към Скиф и я погледна в очите. — Не ме биеше — повтори вече по-меко. — Удари ме един-два пъти, това е всичко.
— Наскоро? — попита Брако.
— Преди няколко седмици, говорехме за цялата история с марихуаната и той се ядоса. Но не беше истински бой. Просто побесня за минута. Не бе кой знае какво.
— Не, не беше кой знае какво — намеси се Уейн саркастично, — особено преди шест месеца, когато тя и Бен се преместиха при нас за две седмици.
— Той бе под голямо напрежение тогава — оправда го Джанси. — Не беше съвършен, добре, но и никой не е, нали?
— Вярно е — каза Дебра. — Всички си имаме своите несъвършенства, но вероятно някое от тях е накарало някой да иска да го убие. Ти си го познавала най-добре от всички. Може би ще успееш да ни помогнеш.
Брако се намеси:
— Някой ядосан ли му беше? Завиждаше ли му?
Нищо.
Скиф попита:
— Джанси, знаеш ли откъде е взимал марихуаната? Ако това ще те успокои — продължи тя, — носим и заповед за обиск с нас.
Изявлението предизвика известна реакция.
— За какво?
Брако се намеси:
— Дилън е отивал към работата си оттук. Което означава, че тревата най-вероятно е била тук предишната вечер. Може да има още. Може също така да има оставени имената на хората, от които я е взимал, или тези, на които я е продавал.
Джанси погледна към баща си, на лицето й се бе изписала нерешителност. Най-накрая се обърна отново към инспекторите.