Въпреки че нито Кати Уест, нито Харлан Фиск се бяха появили вчера на сутрешното изслушване по делото, властите бяха установили, че металните детектори все още са необходимост. Тълпа любопитни и още репортери се виеше на около петнайсет-двайсет метра около Отделение 25. Когато видя множеството, Харди тъкмо реши да заобиколи по обичайния си кратък път зад съдебните зали, когато чу познат глас да го вика по име и като се обърна, бе донякъде изненадан да открие Фиск да крачи към него.
Обикновено здравото и сърдечно лице днес му изглеждаше доста бледо. Черните кръгове под очите говореха за липса на сън, но ако сестрата на Харди бе обвинена в убийство, сигурно и той нямаше да е особено отпочинал. Диз му протегна ръка.
— Здравей, Харлан. И ти си вманиачен по делото, а?
Фиск опита да се усмихне, но резултатът беше жалък.
— Може би и част от това, Диз. Но преди всичко исках да те попитам, след вчера, защо Джакман просто не може да прекрати цялата част от делото, свързана с Пресли?
— Внимавай, Харлан, политическите ти убеждения се показват. Краткият отговор е, че Стайър е уговорил тази борба за тях, и те участват. Това, на което аз се надявам, е, че Браун ще го свърши вместо тях.
— Може ли да го направи?
— Може да ми разреши моя ход и да го освободи, щом Стайър приключи със случая. Ако успея да я убедя, че нито един нормален съдебен заседател не може да издаде присъда въз основа на доказателствата по случая с Пресли.
— От какво ще зависи?
Харди се засмя тихо и се наведе по-ниско до Фиск, за да прошепне:
— На теория, от внимателното претегляне на доказателствата. В действителност — в най-общи линии, от каприз.
— Очарователно.
— Добре дошъл във Върховния съд. Но за да сме честни, мисля, че може и да имаме шанс. Няма абсолютно нищо, което наистина да доказва, че тя е убила Левън.
Харлан кимна.
— Цялата тази история е една подигравка, ако те интересува моето мнение. Винаги е била.
— Съгласен съм.
— И ако Браун се съгласи да се откаже от Левън, това не доказва ли, че Мая не го е извършила?
— Не точно. Означава, че не могат да докажат, че го е извършила.
— И какво правят тогава?
— Кои?
— Хората, които разследват убийството му.
Харди направи язвителна гримаса.
— Отново сме изправени пред „теория срещу факти“. На теория полицията трябва да започне да търси още доказателства, но няма такива, доколкото аз виждам. Така че тогава, пак на теория, те трябва да възобновят разследването и да видят няма ли да се спънат в някой нов заподозрян по пътя. В действителност, след като ченгетата вярват, че Мая наистина е убила Левън…
— Това е лудост — прекъсна го Харлан. — Знам, че не би го направила.
Това спря Харди.
— Ако го знаеш, кажи ми защо.
Фиск също се поколеба за секунда.
— Искам да кажа, че сестра ми не е човек, който би ударил някой по главата със сатър, Диз. Просто е невъзможно да се случи.
— Не казвам, че не съм съгласен с теб. И на мен не ми е ясно. Но ченгетата мислят, че това е станало, въпреки че по дрехите й нямаше абсолютно никакви следи от кръв, което само по себе си е дяволски добър трик, ако наистина го е извършила. Както и да е, в крайна сметка, в реалността, ако Браун отхвърли частта с убийството на Левън, никой повече няма да си мръдне пръста там. Решили са, че така или иначе ще я пипнат при случая на Дилън. Но добрата новина — и това наистина е добра новина, Харлан — е, че ако се откажат от Левън, случаят вече не е Специален.
Под това той имаше предвид „специални обстоятелства“ — задължителни при няколко убийства — и заради които Мая щеше да бъде изправена срещу доживотен затвор, без право на обжалване. Ако се откажеха от Левън, тази възможност отпадаше от играта.
Но Харлан не изглеждаше особено успокоен от това.
— Не искам да влиза в затвора изобщо — каза той. — Заради това я накарах да се обърне към теб. Не съм искал нищо от това да се случва. Ти трябваше да го предотвратиш.
Харди бе виждал това и преди — семейството ставаше противник на защитата, колкото повече се развиваше делото. Все пак Харлан беше отдавнашен колега — много близо до това да си близък приятел — и обвинението го жегна.