— Е — приповдигнатото настроение на Харди вече съвсем се бе изпарило, — надявам се знаеш, че правя всичко по силите си, за да постигна точно това.
— Знам. Нямах предвид…
— Напротив, имаше. Няма проблем.
— Има проблем, Диз.
Харлан преглътна и си пое дълбоко дъх.
— Казвам ти, тези копелета направо ни убиват. С Джоуел едва не се сбихме — бяхме готови — последния път, когато се видяхме. Каза ми, че съм го злепоставял на предварителното изслушване. Някога свидетелствал ли си пред тях?
— Да. Но не бях аз мишената.
— Ето ти добрата новина. И аз не съм. Или поне ми казват, че това е добрата новина, но ако ме питаш, винаги мога да стана мишена.
— Значи можеш да прибегнеш до Петата поправка, нали?
— Не че имам нещо за криене всъщност, но би било добър вариант. Вместо да допускам Глас да ме разпъва на кръст, както последния път, когато ме разпитваше. След това започна да преглежда данъчните ми декларации за десет години назад. И как ще се отчета за това? И как наистина съм направил онова? И как съм щял да докажа, че със сестра ми не сме били партньори в „Бей Бийнс Уест“ и че парите от дрогата не са същите, с които Джоуел е започнал бизнеса си с недвижимо имущество, или поне не са му служили като гаранцията след това.
— И ти трябваше да отговориш?
— Всеки път или щях да проявя неуважение към съда. Държа се с мен все едно съм един от най-големите престъпници, но нямам какво да му кажа. И след всичко това Джоуел ми се зъби, така или иначе.
Едрият мъж въздъхна тежко.
— Предполагам си забелязал, че Кати е отслабнала с около пет килограма. Тя да свали пет кила е все едно аз да сваля петдесет. И не е от някое ново упражнение, което използва във фитнеса, повярвай ми.
— Не знаех, че са я викали вече.
— Не са. Затова е толкова ужасно. Държат голямата брадва — свидетелстването пред върховните заседатели — над главата й. Глас може би чака да види какво ще се случи в съда първо. Не знам, но виждам, че направо я изяжда. Буквално. Мисля, че малко или повече точно това я накара да дойде тук. Да я види копелето, да види, че не я е страх.
Фиск се наведе към Харди.
— Но нека ти кажа нещо, само между мен и теб, Диз. Точно обратното е.
От собствения си опит с Джоуел — спорове с него за сметки, парични потоци, стратегията по делото, държанието му с Мая — Харди знаеше, че кампанията на Глас срещу семейството вземаше сериозно количество жертви. Сега обаче абсолютно нехарактерното за Харлан избухване — човекът бе професионален политик все пак и никога не губеше контрол — накара Дизмъс да осъзнае колко дълбоко е влязъл ножът, колко заплашителни могат да бъдат върховните съдебни заседатели, колко ужасно реална е възможността за разбити кариери и дори присъди. Този път Харди сам пое дълбоко дъх.
— Е, Харлан — рече той със спокойствие, което в действителност изобщо не чувстваше, — имаме още много работа тук. Това е всичко, което мога да ти кажа. Трябва да го оставим да приключи.
Харди остави Фиск при металния детектор, след което отстъпи зад линията и се върна обратно до другото познато лице, което бе мернал във фоайето зад себе си. Киурко, в сако и вратовръзка, изглеждаше отпочинал и с бистро съзнание, когато Харди му стисна ръката.
— Здравей, Крейг. С Уайът ли си тук?
— Не. Той ми каза да дойда тук и да видя мога ли да помогна с нещо.
Това не беше най-впечатляващата оферта, която Харди бе чувал някога. Единственото нещо, за което Крейг можеше да говори, бе присъствието на Мая пред апартамента на Левън точно преди или след убийството му. Което значеше, че ако го качи на свидетелската скамейка, това само щеше да навреди на делото допълнително.
И тогава внезапно му хрумна идея.
— Нещо, с което да помогнеш — рече. — С цялата лудост тук, ние двамата с теб така и не поговорихме за това какво си открил за Левън и Дилън.
— Добре, но да ти кажа отсега, че като изключим обира и адреса му, нямаше много друго.
— Уайът не ти ли каза да разследваш някое от тези неща?
Крейг поклати глава.
— Не. А и не знам наистина какво би могло да има. Мисля, че вие двамата знаете точно толкова, колкото и аз.
— Вероятно — отвърна Харди, — но може би ти знаеш нещо, което не знаеш, че знаеш. Нещо, което може да си видял при Мая на вратата.