Крейг се намръщи.
— Тамара намекна, че може би ще искам малко да променя историята си, ако…
Но Харди веднага запротестира:
— Не, не, не. Нищо подобно. Не искам да си измисляш нещо. Просто, ако това, което се е случило в действителност, би могло да промени някой аргумент или нещо такова.
— Е, както кажеш.
— Да определим някакъв час? Кажи един, когато ти е удобно?
— Добре, кога?
— Утре, утре вечер? Обади се на Филис в офиса ми и тя ще го уреди. Става ли така?
— Естествено.
— Добре. А сега, ако ме извиниш — Харди погледна към съдебната зала зад гърба си, — Нейно величество ме очаква.
На горния етаж Глицки пусна Брако и Скиф в офиса си, затвори вратата зад тях, мина покрай бюрото си и се настани на стола. Имаше чаша с надписа на полицейското управление пред себе си, пълна с горещ чай, която сега обгърна с две ръце, сякаш за да се стопли.
Не че му беше студено.
Имаше чувството, че се нуждае от опора — нещо непосредствено и почти болезнено, — за да го разсее от главните му чувства в момента, които бяха идеална смесица от срам, разочарование и гняв. За претекст — според всичко изглеждаше, че това е просто разговор за някакви обичайни процедури — той беше взел две чаши кафе и ги бе поставил пред инспекторите.
Скиф очевидно страдаше от главоболие.
И сега, като погледна към чашите, Глицки каза:
— Чувам, че тези са страхотни. Портокалово макиато или нещо подобно. Трея направо се кълне в тях.
Брако се пресегна, взе едната чашка и махна пластмасовото капаче.
— Благодаря, сър.
— За нищо. Дебра?
Тя вдигна ръка.
— Може би след малко, благодаря.
Напрежението между тримата беше като опъната жица.
— Добре ли се чувстваш?
Рязко кимване.
— Кофти нощ, това е всичко.
Глицки продължи да я гледа. След малко отпи от чая си.
— Отнема време, докато свикнеш, но не можеш да позволиш на нещо такова да те разстройва.
Тя не отговори.
— Имаш труден ден, в които трябва да свидетелстваш — заговори Глицки, — това е част от работата. Идва с територията. Обаче просто се отърсваш от него и продължаваш нататък, следващия път ще се справиш по-добре. Поне такъв е моят опит. Кафето наистина може да ти дойде добре.
Скиф въздъхна и взе чашата.
— Естествено — продължи Глицки, като стисна собствената си чаша по-силно и се съсредоточи върху горещината по дланите си — най-добре помага да си сигурен, че доказателствата ти са солидни, преди да отидеш да обясняваш нещо, което е вероятно да не прозвучи особено смислено.
Скиф издиша продължително през носа и стисна устни. Остави хартиената чашка, където си беше на масата, и изправи гръб.
— Беше съвсем смислено, лейтенант. Добре известно е на всички, че хората се стараят да прикриват следите си и тя е направила точно това. Което не значи, че не е била там.
— Не, разбира се, че не.
— Всъщност била е там.
— Всъщност за да сме точни, тя може да е била пред вратата.
— Била е пред вратата, Ейб. Отпечатъците и и ДНК-то го потвърждават.
— Вярно е, сър — намеси се Брако.
Глицки погледна първо единия, после другия.
— Добре. Все пак случаят Пресли не е толкова прекрасен, нали? Всъщност всички тук знаем, че ако не беше Воглър, Мая нямаше да бъде съдена и за него. Защо мислите е така?
Скиф не се отказваше.
— Както вече казах, тя го е планирала и някак си е успяла да го направи. И нека те питам нещо. Ти получи ли своя дял за това от приятеля ти господин Харди?
Белегът, който минаваше през устните на Глицки, побеля.
— Ще се престоря, че не съм те чул, Дебра. Беше изказване доста под нивото ти и може би е просто в резултат на това как се чувстваш тази сутрин, а?
— Чувствам се чудесно.
— Добре. Защото исках да ви питам нещо. Исках да ви питам точно как — забравете за докладите си и свидетелските показания по делото или какво Мая Таунсхенд може или не може да е направила в дома на Левън, — как вие, всеки един от вас двамата, бихте ми обяснили абсолютното отсъствие на кръв по дрехите, обувките и и всичко, което сте изследвали? И преди да ми отговорите, нека ви кажа какво мисля аз, за да ми кажете къде греша.
В следващите няколко минути Глицки обясни гледната си точка на двамата инспектори. Завърши с думите:
— И тук не става дума за допустимо доказателство или липсата на такова, за да осъдим някого. Говоря за самите факти и как се е случило.