Скиф дори не се поколеба.
— Самият факт е, че тя го е убила. Съпругът и излъга за алибито. Или той или икономката. Случва се непрекъснато.
Тъй като чашата на Глицки бе съвсем леко топла, не можеше да му служи като средство за успокоение.
— Казваш, че се е прибрала вкъщи кога — преди да отиде да вземе децата?
— Може би. Не знаем.
— Обаче знаем, нали — отвърна Глицки, — кога е получила телефонното обаждане от Пресли? Няколко минути преди или след два, нали? И знаем също така, че е взела децата точно в три. Значи ти ми казваш, че получава обаждането в дома си на Бродуей, на момента решава да убие Пресли и кара до Потреро? И между другото, аз го направих тази сутрин на идване насам. Нямаше движение, градски улици, двайсет и две минути път в едната посока. Та както и да е, тя сяда там, пие вода и може би пуши един джойнт с Левън, след което го халосва по главата със сатър, изчиства грижливо и все още има време да изхвърли дрехите с кръвта по тях, преди да вземе децата?
— Може да го е направила по всяко време същата нощ.
— Значи съпругът й е знаел?
— Така трябва.
Глицки погледна към Брако.
— Даръл?
Дори не се поколеба.
— Ако го е направила, а тя е, Ейб, то тогава точно така е станало.
Докато малка част от него се възхищаваше на това как подчинените му се подкрепят един друг, Глицки усети, че стомахът му се свива при тази явна проява на професионална твърдоглавост. Той беше всичко друго, но не и сигурен, поне от предишния си разговор с него, че Брако мисли, че случаят им е бил достатъчно подготвен преди ареста и че Скиф не бе действала твърде прибързано, но Даръл нямаше да противоречи на партньора си пред лейтенанта и това беше сигурно.
Без значение, че целите им убеждения бяха в противоположност с първия закон на следствието — фактите трябва да произтичат от очевидни доказателства, а не обратното, където доказателствата се обработваха така, че да паснат на набор от предварително определени факти.
Сега, знаейки, че е победен в главната си цел — да накара инспекторите си да признаят, че може и да са сгрешили, и да прекарат част от времето си в търсене на човека, които наистина е убил Левън Пресли, — той въздъхна, остави чая и се облегна назад в стола си.
— Добре — рече. След това продължи, по-скоро на себе си: — Добре. Но мисля, че ще трябва да признаете, че е възможно журито да приеме случая на Левън трудно. Така става ли?
— Знаеш не по-зле от мен, Ейб — отвърна Скиф, — че хората, които са жури в Сан Франциско, имат трудности с вината по принцип.
— Съвсем вярно — каза Глицки. — И това е още една причина да даваме на прокурора всичко, от което се нуждае всеки път.
— Той има достатъчно по този случаи, Ейб. Тя ще бъде осъдена за Воглър. Дори и в Сан Франциско.
— Добре, хубаво. Вярвам ти и се надявам, че си права. Значи и двамата сте сигурни, че сте построили възможно най-силния случай, който сте могли за Воглър?
Даръл отговори първи.
— Да, сър.
— Дебра?
— Абсолютно.
— Добре тогава. — Глицки придърпа малка купчина листове, забодени с телбод — пет или шест страници — компютърни разпечатки, пред себе си и ги разгърна по средата.
— Тогава имам само един бърз въпрос към двама ви. Коя е Лори Брадфорд?
Двамата инспектори си размениха бързи погледи.
— Никоя — отвърна Скиф.
— Никоя — повтори Глицки. — Обаче тук виждам листче в папката с номера на нашето дело отгоре и там пише това име или нещо подобно.
Скиф, на която също й бе кипнало вече, не се опита да прикрие яда си.
— Много задълбавате тук, не мислите ли, лейтенант?
— Аз съм начело на отдела, сержант, и по мое мнение случаят, който сме представили пред прокурора, е почти наполовина загубен по простата причина, че нямахме достатъчно доказателства, когато извършихме ареста — поправка, когато ти извърши ареста. И моето мнение е, че сме дяволски далеч от случая на Воглър. И ако тази никоя се окаже всъщност някоя, която вие в старанието си да извършите арест, чисто и просто сте забравили да включите в докладите си, и която може в действителност да помогне да подобрим случая за прокурора, за да може да издейства присъда за тази жена Таунсхенд, то тогава е моя работа да ви посоча това. Някой от вас има ли проблем? Защото ако е така, можем да отидем горе и да го обсъдим с началника. Как ви звучи?