Брако, със стисната челюст и изчервен, рече:
— Лори Брадфорд. Възрастна жена от Хейт.
— Изкуфяла възрастна жена от Хейт — поправи го Скиф.
— И не сте докладвали разговора си с нея?
След минутка Брако отговори:
— Не. Решихме, че никой няма да й повярва, Ейб. Нямаше нищо, което да си заслужава да сложим в папката.
Глицки знаеше, че дори твърдо против правилата, това не е необичайна практика. Въпреки че инспекторите трябваше да отбелязват всеки контакт със свидетели или потенциални свидетели под формата на запис или бележки, в действителност често се получаваше така, че само по индивидуалната преценка на определен инспектор свидетелските показания се включваха или изключваха от рапортите им със или без реална причина. На Глицки му беше ясно — дори и само защото знаеше, че Брако е достатъчно запознат с нещата, но също и заради болезненото изражение на лицето му, — че Скиф бе изтеглила късата сламка и тя е трябвало да пише рапорта за разговора с Лори Брадфорд, и Дебра бе решила, по свои собствени причини, да пренебрегне свидетелските й показания.
Като се опитваше да контролира гласа си, Глицки довърши остатъка от чая си.
— Въпреки това — каза той, — ако някой от двама ви не е забравил, ще се радвам да чуя какво ви е казала жената.
29.
Преди решението още да е имало шанса да се оформи напълно, Нервака Стайър, усмихнат и уверен, стана от масата си и — без съмнение търсеше начин да оправи щетите, които Харди бе нанесъл със Скиф вчера — призова Черил Бийл на скамейката.
Пол Стайър бе открил Бийл, по баща Золотни, по много сходен начин с този на Уайът Хънт, като проследяваше познанствата на Мая от университета с надеждата, че някой, който я е познавал и тогава и сега, ще може да ги осветли по въпроса с изнудването и следователно ще разберат мотивите на Мая за извършване на двете убийства. Сега бившата мажоретка, облечена консервативно в светъл делови костюм, на която очевидно й беше неудобно да играе ролята на свидетел на прокурора, се размърда на мястото си, докато чакаше Стайър да започне с въпросите.
— Госпожо Бийл, от колко време познавате обвиняемата?
— От около четиринайсет години.
— А къде се запознахте?
— В Университета на Сан Франциско през първата година. И двете бяхме мажоретки.
— И приятелството ви продължи?
— Да. Докато не я арестуваха, обичайно обядвахме заедно на всеки два месеца или нещо такова.
— Госпожо Бийл, познавахте ли също така жертвите в това дело, Дилън Воглър и Левън Пресли?
— Да.
— И доколкото вие знаете, обвиняемата също ли ги е познавала, когато сте били в университета?
— Да.
— Някога да сте виждали обвиняемата да пуши марихуана с някой от тези двама мъже?
Бийл хвърли бърз извинителен поглед към Мая и кимна на Стайър.
— Да, виждала съм.
— А някога да сте виждали обвиняемата, сама или отново с някой от двамата споменати мъже, да продава или раздава марихуана?
— Да.
— Бихте ли характеризирали това като сравнително често явление?
— За известно време, докато бяхме в университета, да. Те бяха главната връзка сред приятелите ни, ако искаш да си купиш трева.
— И тримата?
— Да.
— Добре, госпожо Бийл. Да минем напред няколко години, през обедите, които прекарвахте заедно с обвиняемата, тя някога да е споменавала господин Воглър или господин Пресли?
— Да. Споменаваше и двамата от време на време, Дилън доста често, защото работеха заедно.
— Но е споменавала и Левън Пресли?
— Точно така. Но не и наскоро.
— Спомняте ли си кога е бил последният път, когато е споменала господин Пресли?
— Преди около осем години, точно след като той излезе от затвора.
— И под затвор, госпожо Бийл, нямате ли предвид щатския затвор?
— Да. Мислех, че са едно и също. Но да, точно след като излезе от щатския затвор.
— И какво каза обвиняемата за господин Пресли тогава?
— Само че се е свързал с нея чрез Дилън. Искал от нея да му уреди работа или нещо такова.
— Каква беше нейната реакция на тази молба?
— Наистина я разстрои.
— Откъде знаете?
— Тя ми каза. Каза, че никога нямало да успее да се измъкне от тези двамата.
— Никога нямало да се измъкне от тях. Тя предложи ли някакво обяснение на израза „да се измъкне“?