— Не.
— Благодаря ви, госпожо Бийл. Сега, да се върнем към Дилън Воглър, той беше управител на „Бей Бийнс Уест“, нали така?
— Точно така.
— И във вашите разговори на обяд как характеризираше тя отношенията си с господин Воглър?
Бийл се поколеба за един дълъг момент, преди да отговори.
— Неприятни.
— Казала ли е нещо по-подробно?
— Ами няколко пъти ми каза, че просто иска той да се махне от живота й и му е предлагала да го откупи, но той е отказал.
Стайър, с повдигнати вежди, които подчертаваха важността на тези свидетелски показания пред журито, продължи:
— Използвала е израза „откупи“?
— Да.
— Не намерихте ли това за странно?
— Малко, да.
— И защо?
— Ами защото той работеше за нея и се чудех защо просто не го уволни.
— Зададохте ли й този въпрос, защо просто не го освободи от длъжност?
— Да. Разговаряхме за това няколко пъти.
— И какво каза тя?
— Каза, че не може. Не може да го уволни, имам предвид.
— И защо не е могла?
— Не ми каза точно.
— А по-общо?
Още един поглед към Мая, след което Бийл въздъхна и продължи:
— Каза, че никога няма да може да го уволни, защото той я притежава.
— Притежава. Това ли бяха точните и думи?
— Да. Казвала го е повече от веднъж.
Стайър, който изглеждаше изтрезнял от огромността и изненадата от тези показания — въпреки че сам се стремеше точно към тях, — кимна на свидетелката, след което и на журито.
— Госпожо Бийл, в месеците преди ареста на обвиняемата обядвали ли сте заедно?
— Да, в края на миналото лято.
— Споменахте ли господин Воглър в разговора си тогава?
— Да.
— Как по-точно стана това?
— Аз го споменах. Казах й, че съм се тревожила за ситуацията й с него. Чух отнякъде, че той продава марихуана от заведението и й казах, че каквото и да крие, ще бъде най-добре да го разкара оттам и да го забрави. По мое мнение иначе щеше просто да става все по-зле.
— И тя какво ви отговори?
— Тя просто сви рамене и ми каза, че не трябвало да се тревожа за това. Била съм права. Не било особено приятна ситуация, но тя щяла да се погрижи за това много скоро.
Завършващ повтарящ се рефрен към журито.
— Щяла да се погрижи за това много скоро.
След което Стайър се обърна към Харди.
— Свидетелят е ваш.
30.
Директните свидетелски показания на Бийл ги забавиха до обяд, така че нямаше да има кръстосан разпит поне до следобедната сесия и това устройваше Харди напълно. Той нямаше голяма представа какво, ако въобще имаше нещо такова, да я попита. Свидетелските й показания бяха честни и вероятно точни. Воглър без съмнение беше изнудвал Мая. Най-вероятно и той, и Пресли са били впили нокти в нея и затова тя е искала да се измъкне от тях. Стратегията, която бе решил да възприеме, изискваше здрави нерви по отношение липсата на физически доказателства, свързващи Мая с което и да е от престъпленията, но Бийл не бе предложила нищо, което чувстваше, че може да обори.
Беше получил гласово съобщение на мобилния си от Уайът Хънт, който му казваше, че ще обядва в ресторанта на Лу Гърка, ако Харди иска да научи с какво се е занимавал в „Бей Бийнс Уест“ и внезапно — ако не по някаква друга причина, то поне заради някакво нездраво любопитство към специалитета на заведението — това му се видя като добра идея. Така че той поседя, докато клиентката му, Стайър и по-голямата част от тълпата се изнизаха от съдебната зала, после се промъкна навън, слезе два етажа надолу до пълното с хора фоайе, където беше твърде пренаселено, за да може да го забележи някои.
Вече навън, с вдигната яка на палтото и прибрана брадичка, за да се предпази от хапещия студ, той притича през улицата до Лу, прекрачи спящото или безжизнено тяло пред вратата на заведението, след което се спусна по шестте петнисто бели стъпала, които го отведоха до истинския вход на ресторанта и люлеещите му се двойни врати, облицовани с червена кожа.
Както беше обичайно по обедно време, редовните клиенти седяха на бара. Всички двайсетина маси също бяха заети. Харди разпозна няколко ченгета, Харлан Фиск на малка масичка заедно с Черил Бийл, пет или шест колеги адвокати и няколко души от собственото му жури на една от страничните маси. И донякъде за негова изненада на най-голямата маса в заведението бяха Глицки, Трея, Дебра Скиф и Даръл Брако заедно със самия областен прокурор Кларънс Джакман, намръщен и очевидно погълнат от това, за което говореше Брако. Никой на масата не изглеждаше достатъчно весел, за да го прекъсне, и освен това Хънт бе вдигнал ръка и му махаше от едно от сепаретата, така че Харди си проправи път през тълпата и какофонията и се измъкна по-далеч от приказките на инспектора.