— Мислиш ли, че имаш достатъчно резерви?
— Не искам да ти давам излишни надежди.
— Ще бъда нащрек. Междувременно, точно в този момент — продължи Харди, — не ми пука, ако ще и Дафи Дък да е източникът ти. Ще го приема.
— Добре. Какво знаеш за Тес Гранат?
Харди почувства, че би бил нищо без паметта си и отговорът му дойде за секунди.
— Филмова звезда. „Падащи листа“, „Смърт под звездна светлина“. Умряла беше тук в града, нали? Блъсната от кола, когато е била бременна, ако правилно си спомням.
Хънт кимна.
— Шофьор беглец. Майката и нероденото дете умират. Шофьорът така и не е открит.
— Добре.
— Добре. Знаеше ли, че тя е била сестра на Кати Уест?
С водата наполовина до устата му, Харди замръзна и бавно остави халбата на масата. Думите „неродено дете“ започнаха да се въртят в главата му. Както и детайлите от разговора му с Мая в стаята за посетители в затвора — когато говореше за невинността на нероденото, но отрече някога да е правила аборт. Думите й се върнаха с огромна сила.
Лу имаше обеден персонал от две бели жени и двама мъже филипинци — всичките на средна възраст, — които сервираха храната от кухнята до масите и никога не забавяха крачка. Една от жените се появи, пльосна специалитетите им на масата без излишни фанфари, след което метна и приборите им, увити в хартиени салфетки.
Харди най-сетне успя да проговори отново.
— Кога се е случило това с шофьора беглец?
— Март деветдесет и седма — отвърна Хънт. — Мая е била предпоследен курс тогава. Тогава явно нещата тръгват на зле при нея.
— Как се сети за това? — попита Харди. — Или Джина?
— Просто говорехме как започнах с всичко това и споменах една статия в университетския вестник, на която се бях натъкнал и в която ставаше дума, че Тес Гранат се падала леля на Мая. И попитах Джина какво й се е случило. Така че Джина, която е по-възрастна от мен, което никога не я оставям да забрави, си спомни за случая с шофьора и цялата история. И тогава ни просветна и на двамата.
— Има връзка?
— Може би си струва да се поразпита.
— Значи мислиш, че изнудването може да не е било заради обир?
— Не си мисля нищо. Просто се чудя. Смъртта на Гранат е била голяма работа тогава. Огромна.
Едно мускулче затрептя на челюстта на Харди.
— Освен това тогава са били заедно, знаеш ли? Мая и Дилън. — Хънт спря за момент, колкото да остави този факт да се уталожи, след което продължи: — Въпреки че през последната година или може би по-скоро са скъсали и тогава тя се е върнала към мажоретките и отново е открила религията.
— Това би обяснило много неща. Ако е знаела нещо за случая и не е отишла при ченгетата навреме, а след това семейството и е можело да разбере, тя е щяла да бъде прецакана. Семейството никога не би й простило и тя никога не би си простила сама. И това е причината да смята, че заслужава всичко, което й се случва. Ако Господ работи по библейското време, то просто й го връща сега за постъпката й тогава.
— Дяволски завладяваща теория — рече Хънт, — но лошите новини са, че всъщност не променя нещата кой знае колко. Дилън я е изнудвал за това, така че историята е същата и тя продължава да има същия мотив.
— Не точно. — Харди вече обмисляше как може да представи част от това пред журито. — Ако не е за нещо, което тя и Дилън са направили с Левън и имащо общо с дрога в университета, премахва Левън от картинката. Поне от нейната картинка.
— Освен ако Дилън не му е казал.
— Никога. Тъй като знанието е власт и така нататък, ако Дилън е единственият, който знае, а аз залагам на това, то той не би го разводнил, като каже на още някого.
— Прав си.
— Само понякога. Но би било хубаво, ако сега се окаже един от тези моменти.
Харди придърпа своя специалитет пред себе си и започна да човърка вътре с вилицата.
— Хмм. Изглежда като агнешки дреболии в гювече. — Това бе вероятно един от най-известните и мистериозни специалитети при Лу — не пристигаше в гювече и никой си нямаше и най-малка идея какво точно може да представлява „агнешкото“ — и се появяваше в менюто едва около шест пъти годишно.
— Мислиш ли, че агнешко може да означава октопод? — попита Хънт.
Но преди Харди да може да направи нещо с последната си информация, трябваше да се увери, че е вярна.
Той стоеше в широкия коридор зад Отделение 25 и чакаше, депресиран както винаги от окованите затворници, излизащи от асансьорите, които слизаха от килиите над него. Мая, преместена в новия затвор зад Съдебната палата, щеше да мине през черните врати, окована в своите лични малки вериги.