Дизмъс я видя и тръгна към нея, за да я посрещне. Месеците затвор не й се бяха отразили добре, разбира се. Тя бе помолила за къса подстрижка, за да намали липсата на блясък, предизвикана от грубия сапун, който ползваха в затвора, но резултатът беше занемарена, почти мъжка прическа, подобна на парцал за миене на под — и сега дори се бе изпъстрила със сиви косъмчета. Кожата й също бе придобила типичната за затвора бледност, въпреки че по ирония на съдбата Мая бе наддала около седем килограма с големите подноси висококалорична затворническа храна. И никой никога не би могъл да сбърка дълбоките резки около очите й с малки бръчици от смях.
Той я придружи в широката един и двайсет на два и четирийсет клетка в стената, свързана към задния вход на съдебната зала и металната врата се хлопна, когато съдебният пристав я затвори след тях. Тук тя чакаше всеки ден, обичайно съвсем сама, докато съдът влезе в заседание, и сега точно тук седяха двамата, върху бетонния ръб, които служеше като пейка.
Браун мина покрай тях, явно се връщаше от обяда си, заговорила се с някой от колегите си съдии и дори не погледна в тяхната посока.
— Тя е ужасен човек — каза Мая.
— Да, така е.
— Как някой такъв става съдия?
— Обичайно губернаторът ги посочва. След това просто продължават да ги избират.
— Значи необходимата им квалификация е да познават губернатор?
— И вероятно или да му дадат пари, или да му помогнат сам да си ги вземе.
— А ние защо не го направим? — Тя подръпна затворническата си униформа. — Съжалявам, чувствам се като ужасна кучка днес. И аз съм тази, която не би трябвало да е толкова осъдителна. Сигурна съм, че съдия Браун дава най-доброто от себе си. — Мая въздъхна дълбоко. — И като си помисля, че толкова неща в живота сме купили с Джоуел, преди всичко това да започне.
— Какви например?
— Сещаш се. Набиране на средства. Благотворителност. Да помагаме на хора като нея, за да ги изберат. Започвам да си мисля, че изобщо не става дума за справедливост. Чудя се какво сме правели, какво сме си мислели през цялото това време.
— Защитавали сте си интересите — рече Харди. — Придобивките. И в един момент сте се оказали с хора като Браун или Глас, ако става дума, за пазители. А те го приемат дяволски сериозно. Проблемът е, че щом веднъж сте успели да се окажете извън техния кръг, вече се превръщате във врагове. И ставате заплаха.
— Джоуел не е заплаха. — Най-сетне малко цвят се появи на лицето й. — Никога през живота си не е вършил нищо нечестно или незаконно. А всички го погнаха.
— Ще се оправи — каза Харди. — Но ще има нужда и от теб да се справяш заедно с него.
Тя обърна глава към него.
— Мислех, че за това ти плащаме.
Харди беше чувал подобни приказки и преди, и от съпруга, и от съпругата, дори от Харлан, и сега показа част от раздразнителността си.
— Както и двамата обсъждахме, понякога парите не ти носят това, което си очаквал. Понякога трябва да си промениш мирогледа. Представата за самия себе си. Като например, ти си тук, за да защитиш придобивките си или просто ще оставиш тези хора да ги вземат?
— Аз! Дали просто ще ги оставя да ги вземат? Все едно имам някакъв избор в това, което се случва тук? Или навън?
Дизмъс облегна гръб на стената и се обърна, за да срещне погледа й. Нямаше грам топлина в израза на лицето му.
— Имаш всички необходими избори, Мая.
Тя просто се загледа в него и поклати глава.
— За какво говориш? Нямам избор за нищо. Полудя ли?
— Може и да съм, като се опитвам да те защитавам с грешната теория, грешния мотив и с теб, седнала там, гледайки как го правя. Оставяйки ме да го правя.
— Не зная за какво говориш?
— Да, знаеш, Мая. Говоря за основите факти в случая. Дилън не те е изнудвал, защото сте продавали наркотици в университета и може би хората щели да разберат. Не беше това, нали? Въпреки че на това ти ме остави да изградя целия случай.
— И защо ми е да го правя?
— Две причини. Първо, чувствала си се виновна и си мислела, че заслужаваш да бъдеш наказана. И второ, никога не би могла да кажеш на някого истината. Дори и на адвоката си, защото не можеш да му вярваш достатъчно.
Харди се приведе напред, с лакти, опрени на коленете.
— Добре, достатъчно вече. Сега е моментът. Истина или лъжа, Мая. Дилън те изнудваше заради нещо, свързано със смъртта на леля ти, нали?