— Зная.
Стайър удари с ръка по дъската под прозореца.
— Мамка му!
— Точно. Но се спасявам, че може да има и нещо по-лошо, ако би искал да седнеш.
Молбата очевидно изненада Стайър, но това беше шефът му, така че отиде там, където Джакман му посочи, и седна на външните няколко сантиметра на едно от кожените кресла.
— Казвай — рече той.
— Ами нека започна, като призная малко личен интерес, който се старая да държа настрана от професионалните си задължения. Въпреки това мисля, че знаеш, Пол, че Кати Уест и аз се познаваме отдавна. Когато дойдох тук, тя ме преведе през доста минни полета откъм политическата страна, всъщност беше един от неофициалните ми съветници.
— Ами аз…
Джакман демонстрира усмивка от стомана и задържа ръка във въздуха, за да пресече прекъсването.
— Ако не възразяваш. Мисълта ми е, че през последните месеци гледах как се развива случаят с голяма доза личен интерес и известно чувство на дискомфорт, не само поради обичайната слабост на доказателствата, ами заради медийната буря, която придружаваше цялата страна на нещата, свързани с Джери Глас, кметицата, Харлан Фиск и съпруга на обвиняемата. Но никога не съм чувствал, че трябва да обсъждам това с теб, защото, както казах, по принцип предпочитам да не се намесвам в битки, в които имам личен интерес, а и защото ти спечели на предварителното изслушване, така че нямаше и какво да кажа. Съдът реши.
Джакман се изсули от ръба на бюрото си и отиде да седне срещу Стайър в своя класически кожен фотьойл.
— Но сега изведнъж ми се струва — продължи той, — че тази нова развръзка — може би е имало два изстрела, а не само един — като че ли лежи в основата на главната ти теория по случая. Това е важно за мен, първо, тъй като вече не е лично, и второ, защото противно на общественото мнение, моята работа — нашата работа, твоята и моята — не е само да обвиняваме. Нашите професии помагат да въздадем правосъдие. Да открием истината за това, което се е случило. Ако открием смекчаващи вината доказателства, наш дълг е да ги поставим в папката, а не да ги скрием и да продължаваме напред, само и само за да издействаме присъда.
— Аз не крия нищо, Кларънс. Не знаех за това допреди двайсет минути.
— Да, знам. Предполагам, че истинският ми въпрос е как те накара да се почувстваш това, което разбра? За делото и за обвиняемата? Променя ли нещо за теб и ако да, какво?
Позата и държанието на Стайър — прегърбени рамене и изчервеното му лице — си контрастираха с уверения му тон.
— Стратегически, признавам, че е трън в задника. Ще придаде повече достоверност на свидетелските показания, отколкото би имало иначе. Но що се отнася до самите факти, те най-вероятно няма да се променят с нищо. Казваш ми, че жената изглежда изкуфяла, така че е възможно да е чула два изстрела, но е възможно и да не е и при които и да е от двата варианта, не се е свързала с Брако или Скиф до няколко дни по-късно. По дяволите, това, което е чула, може дори да не е било в сутринта на убийството. Така че дали имам проблем с основната си теория? Не. Никакъв. Нищо не се е променило.
Джакман, с отпуснати ръце пред себе си, кимна.
— А господин Глас?
— Въпреки всичко, което медиите правят с кмета и всичко това, Джери ми помага да построим случая с дрогата и това е мотивът тук. Зная, че е необичайно за федералните да се месят в нашите разследвания, но за мен финансовите улики, намерени от него, вече доказват прането на пари, а то от своя страна нейното съучастие с Воглър. Що се отнася до кмета… — Стайър погледна Джакман в очите. — Тя не е част от моя случай. Нито пък Фиск. След като вече казах това, техните финансови взаимоотношения с Джоуел Таунсхенд са сложни и всеобхватни и не мисля, че Джери греши, като им обръща внимание.
— Е — Джакман си погледна часовника, — благодаря ти, че успя да ми отделиш време. Виждам, че трябва да си обратно в съда след десет минути.
Това бе не особено деликатен намек, че е освободен.
— Несъмнено. — Стайър стана и отиде до вратата на кабинета, преди да се обърне. — Благодаря, че ме осведоми за свидетеля на Скиф, Кларънс, въпреки че не ми се вярва тя да промени нещо в присъдата. А що се отнася до останалите неща, за които говорихме, оценявам откровеността ти.
Черил Бийл се смяташе за близка приятелка на Мая. Бе я посетила два пъти в затвора и Харди знаеше, че за някой, който не й е роднина, да понесе бюрокрацията, безразличието, културните предизвикателства, липсата на организация, шума и тълпите в стаите за посещения в затвора показва рядко срещано и истинско обвързване и приятелство. И да го направиш два пъти! Привързаността на Бийл към Мая трябва да е истинска. Така че той се радваше, че няма да я пече на шиш заради по-ранните й показания пред Стайър, показания, които ефектно бяха обрисували приятелката й като отдавнашен наркоман и дилър на наркотици.