Също така беше доста развеселен, дори и леко озадачен, от новото попълнение сред свидетелите на Стайър — Лори Брадфорд, на този етап на делото. Веднага след като съдът започна заседанието, той заяви, че е бил информиран за съществуването на този свидетел едва сега, по време на обедната почивка. С това си съобщение Стайър призна, че е малко вероятно да я призове на скамейката. Но той каза на Харди и съда, че едно преглеждане на полицейските процедури по време на разследването е разкрило, че свидетелските показания на тази жена не са били включени в рапортите на инспекторите и следователно и в документите на Харди. Обрисувайки недоглеждането като малка техническа грешка, Стайър просто искаше да запази неприкосновеността на документа.
Харди бе приел това за момента. Щеше да има достатъчно време да открие всичко, което би му се приискало, за Лори Брадфорд и нейните свидетелски показания. А междувременно му предстоеше кръстосаният разпит на Черил Бийл, за който се надяваше да е лесен, където можеше да разкрие малко факти за нейното продължително приятелство с клиентката му и се надяваше да помогнат на журито да я види в по-добра светлина сега, в настоящето.
— Госпожо Бийл — започна той, — през последните осем години някога да сте виждали Мая да употребява или да продава марихуана?
— Не.
— Когато й казахте, че сте чули, че Дилън Воглър продава марихуана от „Бей Бийнс Уест“, тя какво ви отговори?
— Каза, че е сигурна, че подобно нещо не се случва. Дилън нямал нужда да го прави.
— А що се отнася до твърдението й за Левън Пресли, че „никога нямало да се измъкне от него“. Въпреки този коментар, доколкото си спомняте, някога споменавала ли го е отново пред вас?
— Не.
— Значи е било само онзи път, точно когато е бил излязъл от затвора?
— Точно така.
— И преди колко време беше това?
— Не зная точно. Трябва да е било преди седем или осем години.
Харди замълча за малко и се разходи до масата си. Лицето на Мая все още беше подпухнало от плача, но въпреки това изглеждаше някак си по-ангажирана и по-малко затормозена. Той й кимна леко за окуражаване. И всъщност Харди чувстваше, че има причина за нова надежда. Все пак той разполагаше с два съвсем нови факта, с които да борави — Лори Брадфорд и Тес Гранат, — а ако съдеше по собствения си опит, фактите винаги имаха собствен начин да се разпростират концентрично, въпреки че точно в момента той още не можеше да определи територията, която тепърва ще заемат.
Сега направи пауза.
Той бе обмислял да се опита да използва кръстосания разпит на Черил Бийл като начин да подскаже на журито истинската причина, поради която Дилън е изнудвал Мая. Разбира се, това би била много трудна стратегия поради няколко причини, не последната от които беше, че оставяше Мая с горе-долу същия мотив за убийството на управителя. Но те, помисли си той, можеха да бъдат смекчени от други съображения. В първия случаи, изнудването заради шофьора беглец премахваше от уравнението предполагаемото продаване на трева и разпространението й от Мая и съпътстващата го морална низост. Което пък от своя страна премахваше всякакъв мотив за убийството на Дилън. Също така, в истинския свят и при липсата на самопризнание от Мая — за което никога нямаше да е готова, — и имайки предвид, че статутът на ограниченията беше повлиял, нямаше никакъв шанс да се построи случай за шофьора и жертвата му, така че този въпрос беше съмнителен.
Но изведнъж рискът от всичко това му се стори твърде голям. И също така той имаше отговорност да запази анонимността на всичко казано между адвокат и клиент, включително онова, което току-що бе научил. Не желаеше да играе някакви морално неясни игри с клиентката си, особено когато беше толкова крехка. Той най-сетне бе станал неин довереник и изповедник и не можеше да предаде доверието й с не особено леки изводи за други мотивации. Така че, макар Харди да смяташе, че да разкрие фундаменталната истина за Мая и Дилън пред журито можеше да има своите предимства, той прецени, че това не е нещо, което би могъл да стори.