Харди се върна отново на адвокатското бюро и стисна ръката на Мая.
Стайър също изглежда се бе насладил на този изблик по свои собствени причини. Той също би се радвал да покаже човешките черти на обвиняемата, стига те да говореха за избухлив нрав и очевидно незачитане на властите.
Той се върна при свидетеля.
— Госпожице Тикнър. Колко време продължиха интимните отношения между господин Воглър и обвиняемата, след като той вече бе излязъл от затвора?
— Докато се запозна с мен.
— И кога беше това?
— Преди около шест години.
Харди бе поставил едната си длан върху тази на Мая на масата, а с другата си ръка я държеше здраво над лакътя.
— Значи те са прекратили връзката си заради вас?
— Да.
Мая се наведе към Харди и му прошепна:
— Защо говори така?
Харди мислеше, че може би знае, но сега наистина не беше моментът да го обсъждат, затова поклати глава много леко и стисна ръката й по-силно.
Браун ги погледна и се намръщи.
И Стайър продължи.
— Въпреки това след тази раздяла господин Воглър е продължил да работи в заведението. Като негова партньорка в живота знаехте ли заплатата му там?
— Да. Деветдесет хиляди долара годишно.
Няколко въздишки от балкона посрещнаха това сведение.
— Партньорът ви сподели ли с вас защо му се плаща така щедро?
— Ваша чест! — Харди демонстрира малко гняв. — Това е слух, не е свързано, фактите не са представени в доказателствата, и са заключение. Всички тези въпроси не доказват нищо.
— Всичко води до мотива — намеси се Стайър, — както скоро ще се изясни.
— Много добре — каза Браун. — Възраженията се отхвърлят. Продължете, господин Стайър.
Стайър повтори същия въпрос и Джанси кимна с известна доза ентусиазъм.
— Искала е да го задържи наоколо, защото го е обичала. Мислела е, че така ще си го върне.
— А вие как се чувствахте от това?
— Не ми допадаше, разбира се. Бях обидена.
— Помолихте ли го да напусне?
— Няколко пъти.
— Какви причини ви даде той в отговор?
— Не можел да изкарва дори близо до тези пари никъде другаде. И освен това можел да продава марихуана от „Бей Бийнс Уест“ без никакви проблеми. Бил се уредил с перфектната ситуация, така каза. Не можело да бъде уволнен. Плащала му просто, за да се навърта наоколо.
— Значи, доколкото си спомняте, господин Воглър казвал ли ви е, че обвиняемата е знаела за продажбата на марихуана от заведението и?
— Да, разбира се.
Още един шепот от Мая:
— Тази лъжлива кучка!
Още едно стисване на ръката й от Харди.
Стайър спря за момент. Чиста театралност.
— Госпожице Тикнър, нещо промени ли се между господин Воглър и обвиняемата през последната година?
— Да.
— И какво беше то?
— Започнаха да се срещат отново.
— И как разбрахте за това?
— Дилън не се прибираше както обикновено и го попитах направо.
— И той е признал?
— Да.
— А вие какво направихте?
— Изнесох се. Живях при родителите си.
— Кога беше това?
— Горе-долу по това време миналата година. Да речем шест месеца преди… преди да бъде убит.
— И какво се случи после?
— След няколко седмици той я прекрати. Аферата. Каза ми, че е направил грешка и ме умоляваше да се върна при него, което и направих. Главно заради Бен. Нашето дете. Исках синът ни да има баща. — Джанси прокара пръст под едното си око, след това под другото.
— Да, разбира се — отвърна Стайър с достойно за уважение лицемерие.
Той се обърна към журито, включвайки ги в сърцераздирателната си емоция. Сега, обръщайки се отново към свидетеля, той прочисти гърлото си.
— След това второ и най-скорошно отблъскване на обвиняемата от господин Воглър нещата промениха ли се в „Бей Бийнс Уест“?
— Да.
— По какъв начин?
— Сега тя вече искаше да накаже Дилън, задето я беше зарязал, да го уволни, но той не можеше да я остави да го направи. Прекалено много неща въртеше в заведението. Не можеше просто да ги остави.
— И какво направи?
— Ами предимно заплаши да каже на съпруга й за изневярата и за някои от нещата, които са правили в университета.