— С други думи, започнал е да я изнудва.
— Ако така искате да го наречете. Да.
— Благодаря ви. — И докато се обръщаше, рече на Харди: — Свидетелят е ваш.
Въпреки избухването на Мая, и тя, и Харди знаеха същността на свидетелските показания на Джанси, още преди да се беше качила на скамейката — бяха чули подобната й версия на предварителното изслушване. Харди се надяваше, че голяма част от свидетелските й показания няма въобще да бъдат чути от журито, тъй като такава голяма част от тях беше слух.
Е, явно бе сгрешил.
Но въпреки нуждата да се надява, той винаги бе подготвен. Като взе няколко страници от папката си, той отиде и застана пред Джанси, като й ги подаде.
— Госпожице Тикнър — започна. — Разпознавате ли страниците, които току-що ви дадох?
Тя погледна надолу и ги разгърна.
— Да. Това са копия на разговорите ми с инспекторите.
— Имали сте възможност да ги прочетете и да ги сравните с оригиналните свидетелски показания, записани на касета, които сте предоставили на полицията?
— Да.
— И са пълни и завършени писмени копия на онези разговори?
— Да.
— Госпожице Тикнър, вие току-що казахте на господин Стайър, че сте знаели, че господин Воглър е изнудвал обвиняемата, нали?
— Точно така.
— И сте напълно сигурна в това?
— Да.
— Сега, госпожице Тикнър, бих искал да обърнете на втора страница и да прочетете на журито подчертаната част.
Джанси погледна надолу, откри мястото и зачете с треперлив глас:
— „Ако я е изнудвал, е можел просто да й поиска повишение и тя е щяла да му го даде, нали?“
— Благодаря ви. За да помогнем на журито, госпожице Тикнър, тези „той“ и „тя“ за които говорите, са…?
— Дилън и Мая.
— Добре Значи сте задали на инспекторите въпрос за ако Дилън е бил изнудвал Мая, не е ли така?
— Предполагам, но…
Харди я отряза.
— Значи, госпожице Тикнър, ако е вярно, че по онова време сте знаели, че Дилън е изнудвал Мая, защо ви е било нужно да питате инспекторите нещо, което вече сте знаели?
— Ами аз…
— Нека ви попитам отново. Знаехте ли със сигурност, че Дилън е изнудвал Мая?
— Ами не виждам как той би могъл…
— Госпожице Тикнър. Извинете ме. Да или не? Знаехте ли със сигурност, че Дилън е изнудвал Мая?
— Ами да, той ми каза.
— Но е вярно, че нямате обяснение за този пасаж в копието, които току-що прочетохте?
— Не. Предполагам, че просто съм била объркана.
— Благодаря ви. — Харди продължи нататък. — Сега току-що свидетелствахте, че Дилън ви е казал, че не го е било страх от Мая, защото е можел да каже на съпруга й за аферата им и защото й е бил нужен за бизнеса с марихуаната. Нали така?
— Ами да.
— Благодаря ви. Сега бих искал да прочетете още един кратък текст от копието от същия разговор. Четвърта страница, моля, подчертаният пасаж.
Отново свидетелката намери мястото и започна да чете:
— „Обаче сте прави, че не го беше страх от нея, нито от това, че може да си загуби работата.
— Но никога не ви е казвал защо?
— Единственото, което е казвал, е, че тя му е длъжница.“
Тя отново погледна към Харди.
— „Единственото което е казвал, е, че тя му е длъжница.“ Това ли са вашите думи?
— Да.
— И отново става въпрос за Дилън и Мая, нали?
— Точно така.
— Значи твърдите, че единственото, което Дилън е казвал за това, че не се страхува от Мая или да загуби работата си е било, че тя му е длъжница.
Отново раздразнително и несигурно кимване.
— Предполагам.
— Тук не си играем на предположения, госпожице Тикнър. Отново. Или това сте казали или не. Кое от двете?
— Добре, това казах.
— Единственото, което Дилън е казвал за това, че не се страхува от Мая, е било, че тя му е длъжница, така ли?
— Да.
— Да. — Харди се обърна, за да включи и журито. — Но вие току-що свидетелствахте, че той е казал много повече, не е ли така?
— Не зная какво имате предвид.
— Свидетелствахте, че той е казал, че е могъл да я изнудва поради две различни причини. Ще се съгласите ли, че има разлика с това да му е длъжница? Съгласна ли сте или не сте? Да или не?
— Е, това имах предвид.