— И колко често водехте такива разговори?
— Много пъти. — Тя погледна жално направо към журито. — Когато си говорехме. Бяха просто неща, които той ми казваше.
— Но кога? — настоя Харди. — Ако не сте знаели за всичко това, когато сте говорили с инспекторите, след като Дилън вече е бил мъртъв, кога е било възможно да сте говорили с него?
Джанси хвърли измъчен поглед към Стайър.
— Не зная. Не съм сигурна. Но говорихме. Сигурна съм, че говорихме.
След като беше показал идеята си, Харди я остави.
— Ще прочетете ли един последен малък откъс, ако ми разрешите. Подчертаният абзац по средата на пета страница.
Досега гласът й вече се бе свил почти до шепот, но тя успя да се съвземе.
— „Той каза ли ви за какво му е била длъжница?
— Не е като някога наистина да сме го обсъждали.“
— Не е било като някога наистина да сте го обсъждали. Това сте вие и Дилън, нали така?
— Да.
— Само още едно нещо, госпожице Тикнър. Кажете на журито какво откри полицията на тавана в дома ви.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид марихуана на стойност четвърт милион долара. Това имам предвид.
— Ами да, марихуаната беше горе.
— И това е марихуаната, за която току-що ни казахте, че Дилън е продавал от заведението на Мая?
— Да.
— Значи естествено вие сте били арестувана и съдена за притежание на огромно количество марихуана, отглеждана за продан в къщата ви, нали така?
— Разбира се, че не.
— Но вие току-що казахте, че сте знаели, че е там.
— Да.
— Отглеждана във вашата къща.
— Да.
— Осигурявайки парите, които са издържали, поне отчасти, вас и детето ви, нали?
— Е, никога не съм взимала пари от дрога.
— Но фактът си остава, че така и никога не сте били арестувана или съдена за притежанието на това огромно количество марихуана. Обсъждали ли сте някога тази възможност с полицаите?
— Ами да, те ми казаха, че няма да се забърквам в никакви неприятности.
— Нека опресня паметта ви, госпожице Тикнър, за последователността, в която са се водели тези разговори. Първо, казали сте на полицията, че сте знаели много малко за всичко, което се е случвало, и нищо за марихуаната на тавана. Така ли е?
— Е, това бяха първите ми показания.
— След това, след повече от седмица и след като полицаите са ви казали, че може да отидете в затвора за много дълго време, ако ви свържат с бизнеса с марихуана на Дилън, вие сте си припомнили информация, обвиняваща Мая Таунсхенд. И след това от полицията са ви казали, че няма да ви бъдат повдигнати обвинения за марихуаната на тавана. Не са ли протекли разговорите така?
— Е, добре, но не е така, както го правите да звучи.
— Благодаря ви — рече Харди. — Нямам повече въпроси.
32.
Медиите не бяха загубили интерес към делото и днешните свидетелски показания изпратиха журналистите и спецовете да потракват по клавиатурите на лаптопите или телефоните си, за да докладват за току-що разкритите твърдения за изневярата на Мая, последвалото й отхвърляне и добавената от това мотивация, която е допринесла за възможността тя наистина да е убила Дилън Воглър.
Всичко това например, по вечерните новини, които Харди и партньорите му, на по питие, обичайно гледаха на огромния телевизор, който той бе поставил в изискания вграден рафт на задната стена на солариума. Въпреки че веднага след като емисията приключи, Харди взе дистанционното и спря телевизора.
— Остави факта, че нищо от това не се е случило в действителност — рече той, — въпреки че не обичам да се хващам за дреболии.
Фаръл пиеше еспресо и малко или много бе заприличал отново на себе си. Беше оправил нещата с приятелката си Сам, подстригваше косата си сравнително редовно. Тъй като беше след работно време и Филис си бе отишла вкъщи, Уес се чувстваше комфортно, когато слизаше по стълбите с кучето си и фланелка, на която днес се четеше следното: „Вечност — пушене или непушене“.
— Ти живееш, за да се заяждаш — каза той на Харди. — Хващането за дребни работи прави живота ти смислен, както всеки, който те познава, ще потвърди със сигурност.
Джина Роук елегантно отпи от своето капучино.
— Сигурен ли си? — попита. — Нищо от това не се е случило?
— Добре, когато са били в университета. Но от тогава насам не. Съжалявам, но вярвам на Мая.
— Значи Джанси просто излъга под клетва? — попита Джина.