Харди, още в съдебно настроение, пийна от бутилката си с вода и кимна.
— Абсолютно.
— Защо?
Уес се задави.
— Обичам, когато питаш това, Джина. Като че ли лъжесвидетелстването е изненада.
— Не съм толкова изненадана, колкото разочарована, че продължава да се случва. И по-скоро, предполагам, търся това, което печели Джанси от цялата работа.
— Мисля, че първо, главното е — отвърна Харди, — че тя се намира в ничия земя и това е билетът й за навън. В началото Стайър или Скиф, или някой най-вероятно й е казал нещо като: „Не ни интересува колко си знаела за бизнеса с дрога на Дилън или какво си печелила от него, или дали още се занимаваш с това. Интересува ни само, че Мая го е убила, и ако ти можеш да ни помогнеш за това, ние просто ще забравим за останалото.“ Така че тя е доста мотивирана да им даде нещо. И какво по-добро от куп неща, които Дилън вероятно й е казал и които никой никога не може да провери или дори да опровергае? Съвършено е. А и сигурно мисли, че Мая наистина го е направила, и това при положение, че не го е направила самата тя…
— Мислиш ли, че е възможно? — попита Джина.
Харди сви рамене.
— Все някой го е убил. Алибито на Джанси може да се нарече в най-добрия случай разкашкано. Тя вече си има ново гадже, а най-вероятно го има отпреди. Тя е един от най-логичните избори за човек, който може да го е извършил. Но, въпреки че ми е много неприятно да го кажа, и Мая не изглежда твърде невероятна заподозряна.
— Браво на момчето. — Фаръл винаги имаше силен и, трябваше да му се признае, често оправдан предразсъдък, че клиентът винаги е виновен. — Недей да се размекваш сега.
— Не се тревожи. Доста съм сигурен, въпреки че признавам, има малка вероятност все още да бъда повлиян.
— От какво? — попита Фаръл.
— О, не знам. Един-два нови факта.
— Е — отвърна му Фаръл, — това няма да стане. Не и на този етап.
— Всъщност би могло — възрази Харди. — В действителност, може би вече е станало.
Той им каза за Лори Брадфорд, нова в списъка със свидетели на Стайър.
— Вече изпратих Уайът да говори с нея, да видим какво има да каже.
— Какво има в полицейските доклади? — попита Джина.
Печална гримаса.
— Изглежда, че така и не са могли да намерят време да го включат.
— Шокираш ме — рече Фаръл.
— Зная — съгласи се Харди. — Разклати ми мирогледа. Но фактът си остава, тя трябва да има нещо за казване или Стайър не би си направил труда да я включва в списъка със свидетелите. Дори и ако няма намерение да я призове наистина. Надява се, че и аз ще я пропусна. — Той се усмихна на партньорите си. — Но се страхувам, че ще го разочаровам. Поне докато не разбера какво има тя. Или няма.
В седем и трийсет вечерта, убивайки малко време до очакваното пристигане на Крейг Киурко, Харди беше в офиса си, зад бюрото. Какъвто бе обичайният му навик, той преглеждаше документите си с надеждата нещо от цялата тази огромна безформена маса трески да даде искра.
Документите сега представляваха четири дебели черни трипръстенови папки, в които той, в някакво подобие на ред, бе натъпкал: съдебни доклади, полицейски доклади, копия на интервюта, подобни на тези, които бе използвал днес в съда с Джанси, снимки, лични бележки на Скиф и Брако — безкрайното натрупване на съдебния процес.
Най-сетне, след като бе прегледал записките си по свидетелските показания на Джанси — четирийсет и седем страници — за втори път, той затвори папката и се облегна назад в стола си. Въпреки че една част от него копнееше да може да си я припомни на свидетелската скамейка и да разгледа отделни страни на свидетелските й показания, които може би бе оставил незасегнати този следобед — а те бяха голяма част, — също така осъзнаваше, че бе успял да постигне главната си цел, която бе да я дискредитира, така че целите й показания да изглеждат съмнителни. Освен това не можеше да пренебрегне основното си чувство, чистия си инстинкт, че нямаше нищо в лъжливата й история, което, ако истината излезеше наяве, да промени мнението на някой от съдебните заседатели за вината на Мая. Основните факти оставаха същите — независимо дали тя бе имала любовна афера с него или не, Воглър я бе изнудвал, а тя бе плащала парите (което означаваше, че е виновна за нещо) и беше отишла до „Бей Бийнс Уест“ и до Левън.
Защо? Защо? Защо?
Джанси несъмнено лъжеше, но лъжеше по изцяло свои, може би много важни, причини. В крайна сметка той вярваше, че каквото и да каже тя, няма да промени нещата особено.