Харди се изправи, отиде първо до прозореца, от който погледна надолу към Сътър Стрийт, след което до друг вграден шкаф в стената срещу бюрото му, като този съдържаше таблото му за дартс.
Той отвори вратичките и ги плъзна настрани, накъдето и да отиваха, след което грабна волфрамените си красавици от местата им и отстъпи назад до тъмната линия от черешово дърво в полирания под от бял дъб.
Двайсет. Двойно двайсет. Пет.
От таблото до линията.
Едно. Пет. Двайсет. След това едно, едно, пет. Още четири или пет лоши хвърляния — ужасна, нетипична стрелба, — преди най-сетне да уцели двайсет, двайсет, двайсет.
Добре.
Като остави стреличките забодени, той седна на бюрото.
Киурко, отново със сако и вратовръзка, седеше във фотьойл срещу Харди в по-малко формалното от двете места за сядане в офиса. Той изглеждаше леко нервен, така че Харди започна разговора.
— Е. Левън Пресли.
— Добре.
— Приломни ми. Как изникна това име на първо място?
— Уайът ме остави да разследвам старите присъди на Дилън за обири. Мислеше, че може да има връзка с каквото и да е това, за което е изнудвал Мая. Или, даже по-добре, можеше да открием някой друг, който е искал да го убие.
— И как стигнахте до Пресли?
— Просто се разрових в нета. Открих Воглър. Това ми даде обира през деветдесет и седма. И изскочи неговият съобвиняем, Левън. Потърсих и него в нета и открих, че работи за Американската школа за театър и изящни изкуства. Няма да повярваш, но го имаше също така и в указателя. Реших, че щом работи в театъра, най-вероятно си е вкъщи през деня, така че просто отидох дотам. Дори не знаех на какво се е натъкнал Уайът за него, докато вие, хора, не ми казахте.
— Не си му се обадил първо?
— Не, сър. Мислех, че в случая Уайът не беше прав и реших, че може би ще получа по-добри отговори ако хвана човека неподготвен.
— И после какво?
— После отидох до тях и там видях тази жена да стои пред вратата.
— Как разбра, че е Мая? Срещал ли си я преди?
— Не, но тя ни е клиент. Видях снимката й във вестника. Тя беше.
— Както излиза, си прав.
— Но както и да е, не знаех какво прави там или какво трябва да направя аз, затова просто стоях мълчаливо за около минута.
— След това какво?
— Ами тя ми каза, че той не си бил вкъщи и мина покрай мен. Господин Харди, съвсем честно, мисля, че я видях да разклаща дръжката, сякаш се опитваше да влезе, но явно се появих секунда по-късно и не мога да бъда абсолютно сигурен. Но сериозно, мисля че видях точно това.
— Ами тогава, ако това е най-доброто, което можеш да направиш за нас, ще се наложи да го използваме. Поне е нещо. Ако те призова да свидетелстваш, не се опитвай да подобриш тази версия. Това трябва да кажеш. Разбра ли?
— Разбрах.
— Добре тогава. Напиши тогава показанията си точно както ми ги каза сега и ги подпиши, защото ако реша да те извикам в съда, ще трябва да дам текста на прокурора.
— Няма проблем.
— Добре тогава. Приятна вечер.
— И на вас.
— Тя е възрастна жена — рече Уайът Хънт, — но не знам откъде им е хрумнало, че е изкуфяла.
Харди се беше сетил да се обади у дома и да каже на Франи, че не знае къде ще бъде точно — често му се случваше, когато работеше по някое дело, — но в същото време се сети, че е забравил да хапне нещо. Затова когато Хънт се свърза с него след срещата си с Лори Брадфорд и каза, че е в офиса си, точно зад ъгъла на улица „Грант“, главната улица на Чайнатаун, и се приготвя тъкмо да отиде да похапне нещо, Харди се самопокани.
Сега те седяха на високите столчета и деляха една двойна порция до предния прозорец, единствените клиенти, ядяха скариди и свинско и нямаше и помен от souvlaki lo mein ала Лу Гърка. Това беше добре.
— Е, каква и е историята?
Харди дъвчеше и слушаше, докато Хънт говореше. Колкото и елементарно да беше, последствията, осъзна Харди, можеха да бъдат огромни — нищо по-малко от пълно преструктуриране на теорията на случая. Още по-важно — и по-вероятно да подкопае вечната вяра на Харди във вината на клиента му — беше, че просто нямаше факти, които той да можеше да си представи, които да бъдат съвместими с присъствието на Мая в този сценарии с двата изстрела.
— Не — каза той на Хънт, — само помисли. Имало е един изстрел от предполагаемото оръжие на убийството, нали? Така. Така че какво е направила тя, стреляла е веднъж — по какво? Дилън? Някакъв вид предупредителен изстрел? Не ми се струва вероятно. Но главното нещо е, че ако има втори изстрел от същия пистолет, то това значи, че тя е презаредила. А това е абсурдно.