— И какво по-точно искаш да направя?
— Ами, първо, нека тези глоби да бъдат заличени. Аз съм навън по цял ден и се опитвам да си върша работата, а вместо това трябва да спирам и да попълвам този проклет формуляр. Просто не е правилно, Ейб. Затова си помислих, че може би можеш да говориш с някой от пътното и да договорите нещо като правило, че не могат да ни лепват глоби ей така. Кажи им, че много скоро ще започне да отнема от времето ни за тренировки за чувствителност2. Това би трябвало да свърши работа.
— Добра идея, Даръл. Постоянно ме питат как мога да улесня работата им и най-накрая ще имам какво да им кажа. — Глицки се почеса по брадата. — Или пък, като алтернатива, разбира се, ти можеш да попълниш формуляра. Или да отидеш сам до пътното, да се сприятелиш с който там ръководи нещата в момента и да изложиш случая си. Това също би трябвало да свърши работа.
Брако не се предаде и продължи:
— Помислих, че ако идва от по-висока инстанция…
— Виж сега, Даръл, ще повдигна въпроса на следващото събиране при шефа, което е след около два часа. Сигурен съм, че ще му отделят цялото време, което заслужава. Междувременно — Глицки посочи листчето — ти се занимавай с тази конкретна глоба. Повикай някой репортер, може би Джеф Елиът, накарай го да дойде и да напише материал за „Градът говори“. — Лейтенантът внезапно се оттласна назад от бюрото и се изправи. — Още не съм те записал на дъската.
Отиде до бялото табло с надпис „Течащи разследвания на убийства“ и написа името ВОГЛЪР в колонката за жертви, след това БРАКО/СКИФ под „инспектор“. Завършвайки, той направи крачка назад към бюрото си и се облегна на ръба.
— Докъде сте стигнали с това?
— Няколко стъпки след никъде, но само толкова. — Брако осведоми Глицки за някои от основните им следи: липсата на следи от борба, раницата, пълна с марихуана, очевидното оръжие на убийството в уличката. — Заради дрогата получихме заповед за обиск и претърсихме къщата му в събота следобед. И познай какво? Човекът имаше цяла градина за трева на тавана си.
Брако изчака за ответна реакция — кимване или нещо, което да признае откритието му. Но Глицки просто се взираше над главата му, кръвясалите му очи изглеждаха празни и стъклени.
— Ейб?
— Да. — Върна се към реалността. — Какво?
— Таван, пълен с трева.
— Хубаво — каза Глицки.
— Да, и ние така си помислихме. Да не казвам нищо за компютърните му файлове. Човекът си е държал доста добър списък на клиентите, и жена му — живеели са заедно, но не са женени — не се беше сетила да ги изтрие, преди да пристигнем.
— Значи е знаела. — Глицки отново се вторачи в тавана.
Брако кимна.
— Ами да. Междувременно тя, приятелката — Джанси, се е изнесла оттам с детето, обратно при родителите си, преди около шест месеца за малко.
— Защо е било това?
— Просто са изглаждали разни работи във взаимоотношенията си, ако й вярваш. Дебра не й вярва. — Отново, тъй като не получи нищо наподобяващо нормална ответна реакция от Глицки, Брако зачака. След няколко секунди, продължи да докладва: — Той я е биел. Сър?
— Биел я е. Да. Продължавай.
— И заради тревата, която все още беше в раницата, започваме да клоним към някакъв друг мотив, може би личен. Може би например й е писнало да я удрят. На Джанси.
Глицки кимна вяло.
— Алиби?
— Това е другото нещо. Имат наемател, които живее в стая зад гаража им. Младеж, студент в медицинската академия. Робърт Трип. Тя твърди, че е бил с нея. Тръбата в кухнята се била запушила. Той й помагал.
— Добре.
— Ами добре, с изключение на това, че говорим за шест и трийсет в събота сутрин.
— Доста рано — отвърна Глицки.
— И ние така решихме. Междувременно Воглър, жертвата, е работел по цял ден, шест дни в седмицата.
— Значи мислиш, че Джанси и Трип са били заедно?
— Не е невъзможно на теория.
— И какво следва?
— Ще говорим с него, ще видим дали историята за алибито ще издържи. Ако не, ще се върна и ще притисна Джанси доста здраво. Но в случай че тревата е замесена по някакъв начин, Дебра има списъка с клиенти и в момента работи по него.
— Държал си е списък?
— Бил е доста организиран човек. Имена, номера на телефони, малки покупки, замаскирани като продажба на кафе, дати. Разбира се, да докажем, че това е списък с клиентите му за марихуана ще е трудно. Никой няма да си признае, че купува трева.
— Колко са?
2
Психологическа техника, целяща хората да преодолеят собствените си предразсъдъци, за да са по-чувствителни към другите. Често го причисляват към техники за „промиване на мозъка“ и се смята за неетично. — Б.пр.