— Ще накарам Крейг да мине през офиса ти утре сутрин по този въпрос.
— Добре — отвърна Харди. — Първото, което ще направя сутринта, ще е това и ще оставя призовката при Филис. Дай на момчето някаква смислена работа, за да може да се пребори с проблемите си.
— Ами надявам се, че ги е преодолял. Деца, нали знаеш. Любов.
— Чувал съм и за двете — каза Харди.
— Както и да е, ако Крейг не дойде, ще мина аз. Не се тревожи. А и записах Лори на касета днес, ако има значение. Заключена е в офиса.
— Отлично.
Харди остави настрана последната хапка свинско и погледна часовника си. Десет без петнайсет. Като въздъхна тежко, той поклати глава.
— Понякога си мисля, че започвам да ставам прекалено стар за тези неща.
— Дела?
— Не просто дела. Дела за убийство.
— Мислех си, че те са забавната част и че адвокатите живеят за тях.
Харди го погледна.
— Ъ-ъ. Освен ако нямаш предвид, че когато страдаш, поне знаеш, че си жив.
— Ами, ето ти го.
— Да, ето — отвърна Харди.
Но внезапно, докато Харди караше към дома си, той разбра, че откриването на тези два нови факта днес — сценария с двата изстрела на алеята зад „Беи Бийнс Уест“ и участието на Мая в смъртта на Тес Гранат — не само го накараха да затвърди съмнението си във вината на клиентката му, но и почти го накараха да се почувства сигурен в нейната невинност.
Ключовият елемент, касаещ Тес Гранат, за който той и Хънт бяха намекнали на обяд днес, бе прост и в същото време неразбираем. Дилън Воглър бе знаел за инцидента и бе изнудвал Мая от момента, в които бе излязъл от затвора. Харди можеше да повярва — и всъщност бе повярвал, — че клиентката му имаше всички мотиви на света да убие Дилън. Също така бе имала средства и възможност.
Онова, което се бе променило в сценария с Тес Гранат и което бе твърде възможно да е истина, бе, че в съзнанието на Харди това напълно елиминираше Левън Пресли от картинката. Той вече бе получил услугата си, работата си, от Мая и може би дори чрез Дилън. Но това очевидно е било достатъчно. Работата му бе помогнала за ново начало на различен живот. Нямаше доказателство или дори намек, че Мая го бе виждала или бе разговаряла с него от осем години, преди изведнъж да отиде до апартамента му в деня, в които е бил убит.
Отново — защо?
Защото Левън й се бе обадил?
По същия начин, по които го бе правил и Дилън?
Или някои друг се бе обадил? В единия или и в двата случая?
Някой, свързан с Дилън и Левън в настоящето, и които е имал вземане-даване с тях и в миналото?
Пако.
33.
В десет и петнайсет, дълго след като всички освен пазачите на долния етаж бяха напуснали сградата, Харлан Фиск седеше и държеше Глок четирийсети калибър, полуавтоматик, оръжието близнак на това на сестра му, в офиса си на горния етаж на градския съвет. Харлан бе купил и двете оръжия по едно и също време, докато бе в полицейските служби едва от няколко години. Както си беше обичай, когато Глок излязоха с нов модел, той се предлагаше с отстъпка за полицаи на активна служба с надеждата, че ще им стане любим и цели градове ще започнат да ги поръчват като служебно оръжие за полицаите си. Всъщност той бе настоял да купи такъв и на Мая, след като бяха обрали „Бей Бийнс Уест“ веднъж. Трябваше ти оръжие, ако държиш заведение в Хейт, дори и ако нямаш намерение да го използваш. Просто за душевно спокойствие.
По онова време излежаното време на Дилън в затвора не изглеждаше да тежи толкова на всички. Дори и на ченге като Харлан. Всички се бяха познавали в университета, когато Дилън и Мая движеха заедно, а Харлан бе големият брат, не още полицай. Понякога всички пушеха трева заедно и се смееха. След това Дилън беше направил нещо наистина глупаво и го бяха спипали. Но си бе платил и сега работеше с Мая, като вършеше чудесна работа. Харлан никога не си бе помислял, че може да се върне към престъпленията. И защо? Не му бе нужно.
Така че той бе купил оръжията, Глок. Харлан дори не знаеше или не му пукаше за балистичния белег — че изстреляни куршуми от такъв модел обичайно не могат да бъдат проследени до определен пистолет, — докато не бе чул за това на процеса.
Офисът му не беше голям и по-голямата част от него бе запълнена със старомодното му бюро и свободно стоящи лавици за книги, които се падаха от дясната му страна на стената. Наляво гледката от големия прозорец през Ван Нес включваше голяма част от величествената архитектура на Сан Франциско — операта и военния мемориал. Зад Харлан галерия от снимки в рамки на него самия с най-различни политици и знаменитости — леля му Кати, разбира се, Бил и Хилъри, Даян Финстийн, Робин Уилямс, Дъсти Бейкър в униформата му на „Джайънтс“ — предлагаше безгласни, но важни свидетелски показания за неговата собствена популярност.