Той бе успял да стигне, по доста криволичещ маршрут, и то в една от най-безпощадните сфери, почти до върха. Поне до върха на града — а след това кой знае докъде можеше да стигне? Той бе надзорник вече от седем години, започвайки като чиновник в офиса на Кати веднага след университета, около седем години по-рано. Чрез настойничеството и влиянието на леля си, Харлан се бе присъединил към полицейските сили като униформен патрул и се бе издигнал скоростно, най-сетне стигайки до отдел „Убийства“ за няколко месеца точно преди да напусне и да премине в политическата сфера, започвайки с ниските стъпала на обществено полезна работа — кухня за супи и приют за бездомни от една страна; застъпничество за правата на жертвите, обичайно за свързаното му с полицията минало, от друга. Пробва се на няколко длъжности в някои публични бордове — този на националната бъбречна фондация, „Приятели на обществената библиотека на Сан Франциско“ и един срок в училищен съвет, след което Кати се издигна до кмет и той се кандидатира за нейното място в борда на надзорниците.
И ето го сега, с пистолет в ръка, чудеше се дали всичко ще приключи.
Незабавният проблем беше Черил Золотни. Не, вече беше Бийл. Сладко, сладко момиче и секси, секси, секси, когато беше по-млада. Всъщност все още бе повече от радост за окото и при различни обстоятелства той щеше да си падне по тези очи — очи, които някога познаваше добре — на обяд.
Но не и днес.
Днес свидетелските й показания за времето преди толкова години с Мая единствено бяха накарали Харлан да осъзнае колко беше изложен на риск. Това бе жена, която не само го бе познавала, но и бяха вземали наркотици заедно. Е, добре, беше само марихуана. По-късно, и въпреки дългогодишната си подкрепа на законите и заведенията за употреба на марихуана с медицинска цел, той щеше да проумее колко много неприятности може да докара на някои хора малко трева.
Само ако Дилън не бе носил тази раница…
Но беше.
И сега Черил изневиделица се бе завърнала с пълна пара в картинката. Не че мислеше, поне доколкото знаеше той, да му навлича неприятности по някакъв начин. Всъщност по обяд тя го бе забелязала, ако не поканила, и дори направо бе флиртувала, въпреки че бе все още омъжена. Говореше му колко поласкана е била, че той — вече много влиятелен човек — изобщо я помни от онези отдавнашни дни, в които са се мотали заедно, когато е била още хлапе.
Но какво щеше да стане, ако говореше с някой, някой репортер или някой друг изобщо? Нямаше нищо по-вярно за работата на Харлан от обичайното изказване, че там не можеш да се скриеш. Той бе приел като всеизвестна истина, нещо като закона на Мърфи, че политик с вредна тайна някъде сред озона е свършен политик. Щеше да излезе наяве — фактът, че също бе познавал Левън. Не можеше да се отърве от това.
Не спираше да се пита — какво от това? Какво толкова?
И простият отговор бе, че не знаеше какви могат да бъдат последствията — от незначителни до сериозни, — ако хората, които и сега го преследваха заради проблемите с конфискацията, имаха още неща, за които да го тормозят. Без значение какви точно обаче, помисли си, щеше да има още заглавия по вестниците, и то не от добрия вид. Едно е да помогнеш на бедно черно хлапе да получи работа в Американската школа за театър и изящни изкуства след престой в затвора, но съвсем различно е да си купонясвал с него и дрогираните му приятелчета, както и със собствената си заподозряна в убийство и продаваща наркотици сестра. И дори и да не бе нещо, което щеше да унищожи кариерата му пред обществеността, то със сигурност щеше да го направи пред Кати.
Можеше да го довърши.
А Черил знаеше всичко. И да, беше му казала, разбира се, че ако за него е важно, ще си премълчи за всички тези стари неща. Но какво ще стане, ако…?
Какво ще стане, ако?
Погледна надолу към пистолета в ръката си. Какво си мислеше, че прави с това? Наистина ли бе дошъл тук с мисълта, че кариерата му, животът му бяха наистина толкова близо до края си, че в действителност да се самоубие? Ами Джанет и децата? Какво щяха да правят без него?
Трябваше да се успокои. В края на краищата, още нищо не се беше случило. Може би нищо нямаше и да се случи. И Черил му бе обещала, че ще мълчи завинаги. Точно както и останалите им тайни от времето, по което излизаха заедно. Никога не би го предала. Разбираше всичко, което й бе казал, и се съгласи с него, че е наистина важно.